Мицкевич е роден на 26 декември 1778 г. в градчето Новогрудек. Завършва Университета във Вилна (днешен Вилнюс, Литва). Работи активно за тайното Обшество на филоматите, за което е вкаран в затвора. Годините 1824-1829 прекарва в Русия, след това обикаля Европа, живее последователно в Париж, Лозана, Рим. В Париж животът му е труден. Парите не достигат, но той активно участва в обществения живот. Сътрудничи на сп. Pielgrzym Polski, поддържа приятелски отношения с Жорж Санд, Юго дьо Ламен и други. През 1834 г. се жени за Целина Шимановска, от която има шест деца. През 1840 г. го канят да оглави катедрата по славянска литература в Колеж дьо Франс.След като се сближава с кръжока Товянски – секта, възвестяваща новото пришествие и възраждането на духовния живот, го уволняват.
Мицкевич участва активно в обществения живот. По врене на пребиваването си в Рим основава Полския легион, борещ се за свободата на Ломбардия. По-късно създава и изданието La Tribune des Peuples с доста радикална обществена програма. Последната му акция е опитът да формира Полски легион за борба с Русия след встъването на Франция в Кримската война. С тази цел заминава за Истанбул през 1855 г., където умира. Погребан е във Франция. През 1900 г. прахът му е пренесен в Полша и положен в саркофаг във Вавелския катедрален събор.
Адам Мицкевич оставя огромно и разнообразно литературно наследство, включително лирика, епични поеми, драми, публицистика, множество недовършени произведения. След първите стихове, написани в духа на класицизма, издава сборника „Поезия”, с който поставя началото на полския романтизъм. В неговите стихове се размиват строгите граници между жанровете, като се се използва поетиката на притчите и баладите. Поемата му „Конрад Валенрод” излязла през 1828 г. представлява образец на историческа романтична поема. Тя става израз на романтичната обич към миналото и забележителен символ на настоящето. Фрагменти от поемата „Песен за Вайделота” и „Алпухара” придобиват автономно значение и стават част от поетичната традиция отделно от контекста.
Най-известното произведение на Мицкевич безспорно е „Пан Тадеуш”. Поемата въплъщава в себе си полската история, бит, природа, душата на полския народ. Излиза през 1834 година в Париж и е най-тясно свързана с емигрантските настроения на Мицкевич. Събитията в поемата се развиват през 1811-1812 година в Новогрудско. Състои се от 12 песни, наречени книги. Съдържанието на романа е изградено върху три основни, майсторски преплетени и пълни с драматичен динамизъм мотиви. Майсторкото свързване на всички тези мотиви със значително драматично напрежение върви успоредно с необикновената пластичност и богатство на естетическите средства, използвани при обрисуването на голямата галерия от образи, населяващи света на „Пан Тадеуш”. Краят на поемата е изпълнен с радост и надежда, които, както авторът вече знае, не се потвърждават от историята. Но произведението трябвало да служи за „укрепване на сърцата” в очакване на по-доброто бъдеще.
Сред произведенията на полския автор особено място заема и т.нар. „лозанска лирика” от 40-те години на 19 в. Цикълът стихове, проникнати от мистицизъм, съдържат размишления върху времето и природата. Публицистичните текстове на Мицкевич са в руслото на романтичния месианизъм, в който основното е убеждението, че след времена на хаос и страдания идва Великата промяна, която ще донесе въплъщаване на християнските принципи в обществено-политическия живот.
Творчеството на Мицкевич оказва значително влияние върху полската култура – общественото съзнание, литература и изкуство. В продължение на два века то е постоянен елемент от литературното образование и патриотичното възпитание. Литературата на 19 и 20 в. е пълна с метафори, цитати и алюзии на негови проиведения. На езика на театъра и киното са „преведени” неговата „Задушница”- своеобразно изпитание за най-добрите полски театри, като всяка постановка се превръща в събитие. „Пан Тадеуш” през 2000 г. е филмиран от Анджей Вайда и се приема добре от световното кинематографично общество.
Творчеството на Мицкевич е източник на вдъхновение за много живописци, графици и композитори. Самият той като поет -прорицател става тема на многобройни портрети и рисунки. Най-известните паметници на поета се намират във Варшава, Краков, Париж. Голямо влияние върху обществото оказват неговите философски и обществени възгледи, а произведенията му са превеждани на повече от 20 езика.
КЪМ САМОТАТА
От Адам Мицкевич
Във твойте морски глъбини, о самота,
потапям свойто озноено тяло.
С каква наслада спущам се в света
на хладни, непроникнати кристали!
И тъна. Всмуквам се във мислите, над тях
и с тях като вълни играя,
доде изстинал, морен, бренен прах,
заспя за миг дълбоко във безкрая.
Стихийо моя! в ясните води намира
сърцето радост, разума прибуля мрак.
Защо тогава като птица-риба пак
на въздух се изтръгвам, с поглед слънце диря!
И долу без топлик, и горе без отмора,
еднакво съм изгнаник тук и на простора!
(Превод: Дора Габе)
Мануела Георгиева
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
