Лий Юен Кан, спечелил световна известност като Брус Лий, идва на бял свят в китайския квартал на Сан Франциско на днешния ден – 27 ноември, през 1940 г. Било 7 сутринта – Часът на Дракона, както твърдят древните китайци. Затова нарекли момчето Малкия Дракон.
За времето родителите му били заможни хора. Бащата, Ли Хой Чен, бил артист в китайска опера, а майката, Грейс Лий, била с немски произход и католичка по религия. Името Брус дошло по съвсем друга причина – така го нарекла акушерката, когато се родил бъдещият актьор и ненадминат майстор на бойните изкуства.
Оказало се, че идеята е добра, тъй като точно това име носи големия късмет на Лий. Впрочем, той се появява за пръв път на киноекрана, когато е само на 3 месеца – във филма „Момичето от Голдън гейт” през 1941 г.
Същата година семейството се връща обратно в Хонконг. Именно там, вече на 6 години, Брус изпълнява и първата си съзнателна главна – във филма „Началото на едно момче”.
През 1952 г. Брус постъпва в престижния колеж „Ла Сал”, но ученето не му върви. Отношенията със съучениците му били доста напрегнати – той не бил 100-процентов китаец, заради което често влизал в ръкопашни битки с другите момчета. След няколкото нанесени му сериозни побои, Брус решил да започне занимания по бойни изкуства и попаднал при знаменития учител по Вин-чун, майстор Ип Ман.
Родителите му го насърчавали и с охота плащали всички тренировки на юношата – 12 долара на урок съвсем не било евтино по онова време. Но си струвало, защото, за разлика от часовете в училище, Брус бил изключително упорит и старателен в курса на Ип Ман. Скоро станал популярен в кръговете, уважаващи бойните изкуства. Последователи на други школи започнали да го предизвикват на съвместни битки.
В началото на 1959 г. Брус се върнал обратно в Сан Франциско. В джоба си имал точно 100 долара. Седем дни по-късно обаче вече работел в китайския ресторант на своя чичо Руби Чоу в Сиатъл. Живеел в стаичка над заведението, където продължавал да тренира със саморъчно направен манекен. Сериозно изучавал философия, математика и английски език и скоро успял да постъпи в колежа „Томас Едисон”. А през 1961 г. вече бил студент по философия във Вашингтонския университет. Там успял да събере група от кандидати да тренират карате, а с припечеленото успявал да се издържа. Тренирали на открито, в парк, тъй като нямали пари за наем на спортна зала.
По същото време Брус се запознал със 17-годишната студентка Линда, която не след дълго станала и негова съпруга. През есента на 1963 г. Лий открил първата си школа по бойни изкуства. Залата била огромна – 1000 кв. метра. Интересното е, че Брус приемал хора, без да пита за тяхната националност, което било забранено в други китайски школи. Затова често получавал писма с искания да затвори школата и дори със заплахи за саморазправа с него. Брус страдал най-много от това, че дори любимият му учител Ип Ман бил против тренировките за чужденци. През 1964 г. обаче Брус открил и школа по кунг-фу в Оукланд. Ръководството й поел приятелят му Таки Кимуру. А на 1 февруари 1965 г. Брус Лий станал баща – радил се синът му Брандън.
В продължение на четири години (1967-1971) Лий се снимал в множество филми. Изпълнявал и главни, и второстепенни роли, превърнал се в истинска звезда на Америка. Това повишило и цената на водените от него тренировки – до 300 долара на урок или до 800 долара месечно в груповите занимания в школата.
В началото на 70-те Брус получил тежка травма на гръбнака и практически не можел да ходи. Лекарите му предписали строг режим за 3-4 месеца. Но той не губил времето си. Макар прикован на леглото, Брус започнал да разработва нов боен стил – Джит Кун До или Пътят на изпреварващия юмрук. През 1971 г. на екран се появил филмът „Големият бос” с негово участие, след който Лий вече бил световна знаменитост. Година по-късно излязъл и „Юмрук на ярост”, а Брус започнал снимките на „Пътят на Дракона” – вече като продуцент, режисьор, постановчик на бойните сцени и изпълнител на главната роля.
През 1972-ра се върнал в Хонког и започнал работа по филма „Игра на смърт”, без да знае, че той ще е последен. Най-интересната битка е между Брус и Абдул Джабар (негов близък приятел в живота), чийто ръст достигал невероятните 220 см при едва 168 см на Лий. През април следващата година се върнал в Америка и останал там до края на живота си. А краят дошъл твърде рано.
На 10 май 1973-а в студиото „Голдън Харвест” на Брус изведнъж му прилошало, загубил съзнание, задушил се, тялото му конвулсирало, очите му били отворени, но не реагирали на светлината. Три минути по-късно Малкият Дракон дошъл на себе си. Правили му множество изследвания, но лекарите не могли да открият причини за припадъка.
На 20 май Лий отишъл в дома на актрисата Бети Брус, за да работят по сценария. Оплакал се от болка в главата, тя му дала аспирин, но след час болката станала нетърпима. Брус полегнал да си почине и повече не се събудил. Аутопсията показала мозъчен оток, предизвикан от рядка алергия към аспирин…
Последният филм на Брус Лий – „Игра на смърт”, излиза по кината на през 1978 г. Всъщност той успял да заснеме едва 28 минути от него. Останало било направено с участието на актьор, приличащ на Брус Лий.
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
