Нищо не плаче така, както капчук на църква… ~ Соня Георгиева

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Три стихотворения от новата книга на поетесата „На срички и сезони“

Соня Аврамова Георгиева e родена на 01.08.1972 г. в град София. Завършила е ВТУ „Тодор Каблешков”, специалност „Счетоводство и контрол”. Два пъти участва със свои творби в поетичен конкурс „Ерато”. Първите ѝ стихотворения се явяват за света през 2003 г., но по-сериозно пише и публикува стихове в литературните сайтове от 2011-а.

След  „И аз ще се науча да изгрявам“ сега излезе и втората ѝ стихосбирка, озаглавена „На срички и сезони“.

Снимка на Соня Георгиева.

Представяме ви три стихотворения от книгата:

ОТ КАМБАНАРИЯТА НА ДЪЖДА

И когато нощта се препълни със тъжни куплети,
аз ще знам, че дъждът през деня ги е пял.
И преди да е казал, че иска от утре да свети,
ще е казал, че иска изобщо да не е валял.
Аз ще знам, че събирам своите светли посоки
там, където нощта ме загръща със лунния шал.
И ще мога да сложа страха под езика си вечер,
та в съня да не газя във локви, във троскот и кал.
Аз ще знам – топлината, която покълва, когато обичам,
е единствен и нужен спасителен сал.
И ще рухна без теб, непосилна да нося небето,
ако въздухът хладен олекне внезапно със грам.
И тогава, когато и тази ми смърт се отложи,
ще се вслушам в живота.
Както Господ – в молитвата в храм.

ЗАТОВА ГО ОБИЧАМ

Не прилича на май. Не прилича на нищо познато.
От единия край чак до другия псува съдбата.
За какво му е дом, в който няма на кой да разкаже
умореният ден колко много живот му окраде.
Има тъжни очи, със които пресича небето.
Всеки залез кърви, а пък той му превързва сърцето.
Няма нищо против, нека някой и него обича,
а пък босият ден след съдбата му после да тича.
Не прилича на мен. Той прибира на топло тъгата
и я гали със стих. И със него си кърпи душата.
Има много мечти. Затова преобръща земята
и перце по перце всяка вечер им шие крилата…

КАПЧУК

Нищо не крие нощта.
Освен един сън – буден.
Този сезон умря,
без да разцъфне в чудо.
Нищо не чувам сега.
Освен един марш – последен.
Как да звучи стиха
с този глас – сив и леден.
Още навявам тъга.
Станах догоре пряспа.
Паднеш ли с мен в снега –
никакъв шанс за бягство.
Галя го с мокра ръка.
С ледни очи и устни.
Колко е тъжен смеха
в къща без летни чувства.
Пак ще излъжа съня.
Този сезон е мъртъв.
Нищо не плаче така,
както капчук на църква…

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Краят на невинността

"Cветът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено - и добрите обноски,...

Руси Чанев преразказа „Под игото“ на съвременен български

78-годишната легенда на българския театър и кино Руси Чанев едва ли си е давал сметка на какво ще се изложи, заемайки се с адаптацията...

Висоцки: И не си доживях, и не съм си допял…

„И не си доживях, и не съм си допял...” Такива откровения пишеше Владимир Висоцки. И наистина не си доживя, и не си допя –...

Десислава Стоянова се разделя с „Преди обед“ след 12 години

Едно от най-популярните лица на bTV, Десислава Стоянова, ще направи последния си ефир като водеща на предаването "Преди обед" утре. След 12 години, изпълнени...

Вероятно Селин Дион ще пее на откриването на Олимпийските игри

Селин Дион може да се завърне на сцената по време церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж на 26 юли, съобщи Variety. Ако...