Изглежда всеки път, когато Фройд мисли, че е открил своя приемник, бива изоставян от него. Или поне така става с Юнг и Адлер. Междувременно, обаче, дъщеря му (родена на днешния 3 декември през 1895 г.) посещава лекции, участва в анализи заедно с баща си и изобщо се развива като психоаналитик. Също така тя се грижи за него след като той се разболява от рак през 1923 г. Анна се превръща в, най-малкото, символичния приемник на Зигмунд Фройд.
Психология на Аз-а
За разлика от Юнг и Адлер, тя остава вярна на основните идеи, развити от баща й. Въпреки това, се интересува повече от динамиката на психиката, отколкото от структурата й и е особено заинтригувана от мястото на Аз-а в психичните процеси. Както тя правилно посочва, Аз-ът е „наблюдателницата“, от която гледаме случващото се с То и Супер-Аз, и въобще с есъзнаваното като цяло, и затова заслужава да бъде изучаван.
Анна Фройд е най-известна с книгата си „Аз-ът и защитните механизми“, в която дава доста ясно описание на това как работят защитните механизми и обръща особено внимание на тези от тях, използвани от юношите. Разделът за защитните механизми в тази част от статията се основава толкова много на работата на Анна, колкото и на тази на Зигмунд Фройд.
Фокусирането върху Аз-а слага началото на психоаналитично движение, наречено „психология на Аз-а“, което днес включва повечето (макар да е спорно да се твърди с точност) фройдисти. То взима ранните теории на Зигмунд Фройд като основа, но се развива до по-общи, практически, ежедневни задачи на Аз-а. По този начин, фройдистката теория може да бъде прилагана не само при психопатологията, но и при социални въпроси и при такива, свързани с развитието. Ерик Ериксън е най-добрият пример за психолог на Аз-а.
С баща си Зигмунд Фройд
Детска психология
Анна Фройд не е предимно теоритик. Нейните интереси са по-скоро с практическа насоченост и по-голямата част от енергията й е посветена на анализ на деца и юноши, и на подобряване качеството на този анализ. Все пак баща й работи предимно с възрастни пациенти. Въпреки, че пише доста за развитието, той извежда изводите си от гледна точка на възрастните. А как да се постъпи с детето, за което семейните кризи, травми и фиксации са настоящи, непосредствени събития, а не бледи спомени?
На първо място, връзката на детето с терапевта е различна. Родителите все още заемат голяма част от живота му, от която терапевтът не може и не бива да се опитва да ги измести. Не е полезно и да се старае да влиза в ролята по-скоро на друго дете, отколкото на авторитетна фигура. Анна Фройд открива, че най-добрият начин за решаване на „проблема с трансфера“ е този, който идва най-естествено: да бъде грижовен възрастен, а не ново другарче, нито заместител на родителя. Нейният подход изглежда авторитарен от гледна точка на много от съвременните терапии за деца, но може да се окаже по-разумен.
Друг проблем при анализирането на деца е, че способностите им за използване на символи не са така развити, като на възрастните. По-малките със сигурност могат да имат трудности да разкажат емоциите си. Дори по-големите деца не са склонни, за разлика от възрастните, да заровят проблемите си под сложни символи. Все пак, детските неприятности са тук-и-сега, няма много време за изграждане на защитни механизми. Така че проблемите са близо до повърхността и намират израза си по-често в преки и по-рядко в символични, поведенчески и емоционални изяви.
Значителна част от приноса на Анна Фройд към изучаването на личността се дължи на работата й в „Клиниката за детска терапия Хамстед“ в Лондон, за чието основаване помага. Там тя открива един от най-големите недостатъци в комуникацията между терапевтите: докато проблемите на възрастните се обсъждат като се наричат с традиционни имена, с детските не е така.
Тъй като детските проблеми са по-непосредствени, Анна Фройд ги преформулира в зависимост от развитието. Дете, което се развива заедно с връстниците си от гледна точка на хранене, хигиенни навици, стилове на игра, връзки с другарчетата и т.н., може да се счита за здраво. Когато един или друг аспект от развитието му сериозно изостане, клиницистът може да приеме, че има проблем и да го разкрие, като опише конкретното забавяне.
Изследвания
Анна Фройд оказва влияние и върху изследванията във фройдистката психология. Тя стандартизира записите на деца с диагностични профили, подкрепя обединяването на наблюдения от множество анализи, както и лонгитюдното изучаване на развитието от ранното детство до юношеството. Също така прокарва пътя на използването на естествени експерименти, като внимателния анализ на деца, страдащи от еднакви проблеми – например, слепота или ранни травми от загуба на родителите във войната. Най-честата критика към фройдистката психология, че не почива на емпирична основа, е уместна само, ако „емпирична основа“ се ограничава до лабораторни експерименти. Повечето от работата на Анна Фройд се съдържа в „Трудове на Анна Фройд“ – седем-томна колекция от нейните книги и публикации, включително „Аз-ът и защитните механизми“, и работата й по анализиране на деца и юноши. Тя е добър писател, публикациите й не са прекалено технически като стил и използва много интересни случаи като примери.
Д-р Джордж Буре, превод на Пенка Канджева
Източник: moradabg.com
ARTday.bg