Уилям Съмърсет Моъм е роден на 25 януари 1874 г. в Париж, Франция. На 23 години е, когато публикува първия си роман „Лайза от Ламбет“. През следващите години пише предимно пиеси, като четири от тях се играят в Лондон с голям успех. През 1915 г. публикува автобиографичния роман „Души в окови“. По време на Първата световна война е английски шпионин в Швейцария.
Две жени остават трайни следи в живота на Моъм. Едната е Етелуин Джоунс, известна като Сю Джоунс, бляскава дъщеря на известен драматург, тя е начинаеща актриса, току-що разведена. По-късно, когато тя играе в Чикаго, Моъм ѝ прави предложение, но тя му отказва. Оказва се, че е бременна от друг и скоро след това се жени за сина на шестия граф Антрим. Жената, с която Моъм сключва брак, е Сири Барнардо Уелкъм, на 22 години, преди това съпруга на 48-годишния Хенри Уелкъм, американски фармацевтичен магнат. През 1911 г. Моъм среща Сири, през 1913 г. тя става негова любовница и му ражда дъщеря — Елизабет. След скандалния развод на Сири двамата се женят на 26 май 1917 г. Бракът им обаче не е щастлив и те се развеждат през 1929 г. Сири изживява дълбоко своята болка.
Любовният живот на Моъм преминава под знака на бисексуалността. Голямата любов на писателя е Джералд Хакстън. Запознават се през Първата световна война във Франция. Джералд е роден в Сан Франциско, но е отрасъл в Англия. Заживяват заедно на Ривиерата, като Джералд го съпровожда по време на пътешествията и играе ролята на секретар и компаньон. След смъртта му Моъм има нов компаньон — Алън Сърл. През 1962 г. дъщеря му Елизабет иска да го обяви за невменяем. Моъм се отрича от нея официално и осиновява Сърл, но съдът в Ница обезсилва осиновяването и Елизабет получава правата на наследница. През 1965 г., на днешния 16 декември, Моъм умира на 91 години от старост.
Представяме ви откъси от произведения но Моъм:
”Докато тя говореше, мина му през ума, че струва десет пъти колкото Милдрид: Нора бе много по-забавна, разговорът с нея много по-приятен – беше и по-умна, и много по-добра по характер. Една добра, сърцата и откровена женичка, докато Милдрид – казваше си той горчиво – не заслужава нито едно от тези определения. Ако имаше поне капка здрав разум, би останал при Нора, с нея ще бъде много по-щастлив, отколкото с Милдрид; в края на краищата тя го обичаше, докато Милдрид бе само признателна за това, че и помага. Всичко това добре, но има и друго – не е важно дали те обичат, важното е ти да обичаш и той се стремеше към Милдрид с цялата си душа. Десет минути с Милдрид за него струваха повече от цял следобед с Нора и всички ласки на Нора му струваха колкото една целувка от тия студени устни.
” Не мога повече – каза си той. – Тя е влязла в мен до мозъка на костите ми.”
Какво от това, че е безсърдечна, зла и глупава, че простее и е алчна – нали я обичаше. По-добре да страда с нея, отколкото да бъде щастлив с Нора.” – „Души в окови“
„Вие никога не сте слушали за онзи мъдър френски херцог, който казал, че при двама любовници, единият винаги обича, а другият се оставя да бъде обичан; горчива истина, с която мнозинството от нас трябва да се примири; но понякога се случва двама да се обичат и двама да се оставят да бъдат обичани. Тогава човек може да помисли, че слънцето е спряло.“ – „Червенокосият“
„Не знаеше какъв дълъг, каменист и виещ се край пропасти път трябва да измине навлизащият в живота, докато приеме реалността. Илюзия е, че младостта е щастлива, илюзия на онези, които са я загубили; младите страдат от безброй лъжливи представи, които са им били внушени, и всеки път, щом се докоснат до истината, тя ги наранява. Като че са жертви на заговор, защото книгите, които им се дават да четат – минали през подбор и затова пълни с идеализирани представи, както и нещата, които чуват от по-възрастните – хора, гледащи назад към миналото през розовата мъгла на забравата – ги подготвят за един недействителен живот. Те трябва сами да открият, че всичко прочетено и чуто е лъжа, лъжа и само лъжа, и всяко откритие е още един гвоздей, забиван в тялото им, разпънато на кръста на живота. Но странно – всеки преживява това горчиво разочарование, а после на свой ред допринася за изграждането на илюзии, несъзнателно тласкан от непреодолима вътрешна сила.“ – Души в окови“
„Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.“ – „Души в окови“
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
