Още от измисления шегобиец Козма Прутков, „убит“ от своите създатели преди 155 години
Козма Прутков е специална персона в руската литература – могат да му завидят дори най-ярките сатирици и мислители, защото в него всичко е по четири. Зад псевдонима или по-скоро зад автора с измислена биография са скрити четирима творци – поетът Алексей Толстой и четиримата му братовчеди, братята Жемчужникови (Алексей, Владимир и Александър). Според някои твърдения на съвременници в групата е участвал и поетът офицер, кап. Александър Амосов, но той умира твърде млад от раните си.
Все пак, за да са поне малко искрени пред читателите си и да подсказват, че нещо не е съвсем наред в автентичността на Прутков, те умишлено изписвали името му с правописна грешка (правилното е Кузма, а не Козма). Сатиричните им творения и прозрения се появяват в списанията „Съвременник”, „Искра” и др. през 50-те и 60-те години на XIX век и до ден-днешен се цитират и разсмиват читателите. В тях Прутков осмива и пародира всичко – от обществената изостаналост, през политическата „добронамереност” до литературните епигони.
Освен че му натрупват огромно творчество, „бащите” на сатирика му измислят и подобаваща биография и външен вид. Според нея Козма Петрович Прутков е прекарал целия си живот (с изключение на детството и юношеството) на държавна служба: първо военна, а после – гражданска. Родил се на 11 април 1803 г. в село Тентелева, близо до Солвичегодск. Притежавал имение недалеч от жп гарата Саблино.
През 1820 г. постъпил на военна служба при хусарите, защото им харесвал униформата. Прекарал там малко повече от две години. Веднъж му се присънил следния сън: в нощта на 10 срещу 11 април 1823 г., прибирайки се късно след другарска почерпка и едва прилегнал на леглото, видял пред себе си гол бригадния генерал, само по пагони, който го хванал за ръка, вдигнал го от леглото и, без да му даде шанс да се облече, го повлякъл мълчаливо по някакви дълги и тесни коридори, към висока планина; там, от някаква древна гробница, започнал да вади скъпоценности, показвал му един по един накитите и дори слагал някои от тях по треперещото му тяло. Недоумяващият и изплашен Прутков чакал развръзката на това необяснимо събитие, когато, при докосването на най-красивия предмет до кожата му, силен токов удар разтърсил тялото му…
Не се знае какъв смисъл е прозрял в този сън Козма Петрович, но често разказвал за него. Винаги бил много развълнуван и завършвал разказа си със силен вик: „В същото това ранно утро, едва събудил се, аз реших да зарежа полка и да подам оставка; а когато заповедта за уволнение от служба дойде, веднага се установих на служба в министерството на финансите, където си останах завинаги!” Разбирайте 13 януари 1863 г.
Впрочем за работата си бил награждаван не веднъж, включително с орден „Св. Станислав” първа степен, и се издигнал до директорски пост. Много бил доволен от своята служба, нищо че по едно време, покрай поредните царски реформи, доста се бил поизплашил, но скоро си възвърнал спокойствието. Срещнал края на живота си, след като бил сполетян от внезапен инсулт – естествено, в кабинета си.
Заради абсурдните и стихотворения, басни, пиеси, епиграми и афоризми, днес Козма Прутков се смята за един от класиците на руската хумористична литература. Много от думите му отдавна са станали част от всекидневната руска реч.
Предлагаме ви малко смях с част от най-известните умотворения на Козма Прутков:
„Саможертвата е цел за куршума на всеки стрелец.”
„Не ходи по наклона, че ще ти се изкривят токовете на ботушите.”
„Никой не може да обхване необхватното.”
„Много неща не ги знаем, не защото знаем недостатъчно, а защото тези неща не влизат в кръга на нашите знания.”
„Брачната халка е първата брънка от съпружеските окови.”
„Ако искаш да си щастлив, бъди.”
„Ако нямаше цветове, всички щяха да са с едноцветни дрехи.”
„Дружбата стопля сърцето, роклята – тялото, а слънцето и печката – въздуха.“
„Главата на човека му е поставена най-отгоре, за да не ходи нагоре с краката.”
„Ако на клетката на слона видиш табелка „бивол” – не вярвай на очите си.”
„Издаването на някои вестници, списания и даже книги може да донесе печалба.”
„Не се шегувай с жените – тези шеги са глупави и неприлични.”
„Какво да кажат за тебе другите, ако ти самият не можеш за себе си нищо да кажеш?”
„Смъртта е поставена чак в края на живота, за да ни е по-удобно да се приготвим за нея.“
„Ако скриеш истината от приятелите, на кого ще я откриеш?”
„Храната е така необходима за здравето, както културните обноски за образования човек.“
„Ако те попитат кое е по-полезно, слънцето или месечината, отговори: месечината. Защото слънцето свети денем, когато и без това е светло, а месечината – нощем.“
„Чукни кобилата по носа и тя ще завърти опашка.“
„Къде е началото на този край, с който свършва началото?“
„Ако искаш да бъдеш красив, стани хусар.”
„Коефициентът на щастието е обратнопропорционален на достойнството.”
„По-добре кажи малко, но го кажи добре.”
„Отслабващите очи винаги ще сравня с помътняло огледало, даже малко напукано.”
„По-полезно е да изминеш пътя на живота, отколкото цялата Вселена.”
„Ако имаш фонтан, запуши го; дай му на фонтана да си почине.”
„Геният е като хълм, извисяващ се в равнината.”
„Три неща е трудно да спреш да вършиш, ако веднъж си започнал:
А. да ядеш нещо вкусно;
Б. да разговаряш с приятел, върнал се от поход;
В. да се чешеш там, където те сърби.”
„Всички казват, че здравето е най-скъпото нещо, но никой не го пази.”
„Отслабващата памет прилича на угасващ светилник”.
„На дъното на всяко сърце има утайка.”
„По-добре говори малко, но хубаво.”
„Ваксата черни заради ползата, а лошите хора – за удоволствие.”
Борис Белев
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
