Ех, Мариана, Мариана… Дано душата ти намери покой!

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Това написаха от Сатиричния театър по повод смъртта на актрисата Мариана Аламанчева

Почина актрисата Мариана Аламанчева, съобщиха от Сатиричния театър във Facebook страницата си.

„Отиде си една от най-интелигентните и фини актриси, отдали творческата си съдба на Сатиричния театър. Безкрайно женствена и мека, любимка на малки и големи, човек с нелека съдба, но с непреклонно чувство за достойнство…
Ех, Мариана, Мариана…
Почивай в мир!
Дано душата ти намери покой!“, пишат от театъра.

аламанчева
Снимка: @NET

Мариана Аламанчева е родена в София на 23 май 1941 г. Първоначално завършва механотехникум, а след това и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г. в класа на професор Желчо Мандаджиев.

Аламанчева е сред участниците в популярните мюзикъли на Българската национална телевизия „Криворазбраната цивилизация“ (1974) по класическата пиеса на Добри Войников и „Вражалец“ (1976) по Ст. Л. Костов.

аламанчева
Снимка: @NET

През 2017 г. е отличена от Министерството на културата с почетно отличие „Златен век“ в категория „Звезда“.

Ето какво написа журналистът Борис Ангелов по повод кончината на Мариана Аламанчева:

„Такъв е животът – докато Мара Отварачката минава от Бентли на Мерцедес и реве, отишлата си в тези мрачни дни прекрасна актриса Мариана Аламанчева чистеше входове. Познавам това прекрасно семейство – Мариана, нейния Петър Софрониев, за него ще кажа само най-елементарното – автор на текста на „Казано честно всичко ми е наред“, и тяхната Зори. Мариана ги погреба. Тези талантливи, много готини хора никога нямаха пари, но последните години им отнеха достойнството. Бяха приятели на нашите в детските ми години. В апартамента им на Гурко се събираха с Васо Попов, Мито Манчев, Митко Вълчев – авторът на „Една българска роза“, ако не сте се сетили още кой бе той. Викаха си Прологчани, защото играеха Пролога на „Балкански синдром“ – театралната суперпродукция от края на соца, написана от друг приятел на всички тези хора – Станко Стратиев. Понякога, когато купоните не бяха по къщите, а в кръчмето на Сатирата, присъединяваха и Парцалев, и Вели Чаушев, който също си отиде тези дни. Ужасно е, че всички тези добри хора ги няма. А Сатирата – любимия на всички смешен театър, отдавна е тъжен. Колкото и да биде ремонтиран.
Моля не ги забравяйте!“

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Моя любов

МОЯ ЛЮБОВ Заради очите ти си струва да отмина всяка лоша дума с мълчание, моя любов. Заради косите ти си струва са заспивам сам и да сънувам узряла ръж, моя...

Оригиналът на Панагюрското златно съкровище се завръща за месец в Панагюрище

От 9 август до 10 септември всички жители и гости на град Панагюрище отново ще могат давидят оригинала на Панагюрското златно съкровище, съобщиха от...

Бърнард Шоу: Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав

Джордж Бърнард Шоу е британски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература (1925). Ирландец по своя произход, той...

Единственото място, където оптимизмът процъфтява, е лудницата!

Най-удивителното е какви умни мисли изказват хората, когато говорят за глупостта на другите. Че това е така, се убеждаваме от Боб Фенстър и неговата...

Краят на невинността

"Cветът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено - и добрите обноски,...