Петър Краевски, „Ода за лудостта“
„Какво е лудост? Да се провикнеш в операта: „Чувам гласове!“. Или, ако те бие сачмата, да отвърнеш на ударите. Или така да спориш със себе си, че да те приемат в травматологията. Лудостта е разум, който е излязъл от релси, лети и си подсвирква, понякога цели симфонии! Съмнявам се, че бюрократ може да полудее, все пак за това е нужен и мозък! Политиката е голяма лудница: един се прави на цар, друг на президент, а народът – в усмирителна риза. Казано метафорично, ако политик язди магаре, нормално е да възкликне: „Аз съм Александър Велики!“. Лошото е, ако магарето му отвърне: „Аз пък съм Буцефал!“. Някои хора цял живот не искат да разберат, че „Перко!“ не е умалително от „Пер на Франция“. Сред толкова изперкали как да не изкуригаш! Маниакалност се лекува с електрошок. За съвестта все още се търси лечение. Разбирам феномена „луда калинка“ – и ти да получиш толкова черни точки, ще луднеш! Развържеш ли си езика, ставаш луд за връзване. Общоприетото алиби на истината е лудостта. Ако във всеки човек се крие по един гений, това не е ли шизофрения? Щом свестните у нас считат за луди, значи ли, че ситуацията се нормализира? Нормално ли е да се питаш: „Ако ми избият чивиите, кого да обвиня в геноцид?“. И като гледате всичко наоколо, не ви ли хрумва, че Господ има психически отклонения?… Отговорни въпроси, с отговори под въпрос… Тук изпадам в състояние на дискусионност, но няма да се репликирам, че каквито сме кибритлии, ще си изядем боя! Всичките.“
Петър Краевски
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/