Той можеше да изиграе всичко. И всичко превръщаше в смях. Луи дьо Фюнес. С една дума, неподражаем. Актьорът с „гуменото” лице от десетки незабравими филми като „Човекът оркестър”, „Ни чул, ни видял”, „Фантомас“, „Лудостта на величията”, „Полицаят от Сен Тропе” и „Голямата ваканция” е комик с много лица и човек с интересна съдба.
Роден е на 31 юли през 1914 г. в парижкото предградие Курбевоа, Франция. Баща му е испанският благородник монсеньор Карлос Луис де Финес де Галарса от Севиля. От старата слава и благосъстояние обаче остава единствено аристократичната добавка „дьо” към фамилията на актьора.
Дон Луис – опитен и гъвкав юрист, успява дълги години да поддържа високия жизнен стандарт на семейството. Именно от него Луи наследява умението да се справя с трудностите на живота. И толкова.
Като млад бъдещият актьор работи какво ли не, за да оцелее – сервитьор, кожар, дори дизайнер в модна къща. Рисува добре, свири на пиано. По време на Втората световна война започва музикална кариера, свирейки из нощните барове на окупирания от германците Париж. Една вечер немски офицер го принуждава да изпълни „Лили Марлен”. Той не знае песента, но понеже има изключителен слух, налучква мелодията и така спасява живота си.
Не друго, а жестокостта на битието подтиква Луи да се пробва и в театъра, където в началото не забелязват огромния му талант. Затова пък по това време още никому неизвестният артист среща жената на живота си – Жан дьо Мопасан, правнучка на великия писател. Крехката дама е най-голямата опора на актьора до края на живота му, негов мениджър, съпруга и майка на двамата му сина. По-големият – Патрик, става известен лекар, а по-малкият, Оливие, партнира на баща си в доста филми („Фантомас се завръща”, „Оскар”, „Големият ресторант”, „Човекът-оркестър”), но в крайна сметка избира професията на пилот във френските авиолинии.
Луи дьо Фюнес получава първата си роля в киното благодарение на своя приятел Даниел Гелен. За човека, чието име се свързва с повече от 140 филма, дебютът се оказва много труден – не е лесно да се разбие стереотипът на режисьорското мислене в онези години.
Една от най-известните му роли е на полицая Крюшо – любим герой в „Полицаят от Сен Тропе”, „Полицаят се жени” и др. Именно в този образ е и последния си филм – „Полицаят и полицайките”.
Твърди, че Бурвил е най-добрият комик, когото познава – двамата дори си партнират в „Голямата разходка”, събрани на екрана от режисьора Жерар Ури.
През 1975 г. Луи претърпява инфаркт. Официално заявява, че има намерение да се оттегли от киното и да се премести в имението си в Нант. Но кризата отшумява и тогава идва предложението на Клод Зиди за главната роля в „Крилце или кълка”. И Луи бързо се връща в Париж. Филмът отново е безумно смешен, макар че през цялото време Дьо Фюнес е бил под строго лекарско наблюдение. След това играе в още пет киопродукции, сред които „Скъперникът” (на който е и сърежисьор), „Полицаят и извънземните” и „Зелева супа”. Сърцето му спира на 27 януари 1983 г., но броят на почитателите му не спира да расте.
Ето седем сериозни изказвания от великия комик:
„Появил съм се на бял свят часове след като избухва Първата световна война, а първата си роля в киното получих веднага, щом свърши Втората. Вероятно съм особено важен за нашата планета.“
„Мит е, че щом излязат от театъра, комиците забравят за смеха и надяват маската на страдащия меланхолик. В нашия дом такова нещо не е познато.”
„Хората ходят на кино, само за да видят как едни невероятни хора вършат невероятни неща по невероятен начин. Ако човек просто яде супа, това не е интересно. Но ако яде супа и в същото време се прави на глупак, това вече е смешно, нали?!”
„Умишлено не дочитах докрай нито една книга. Не исках да ставам прекалено образован, защото зрителят ще го усети.”
„Обичам да се разхождам из гробищата. Там срещаш мълчаливи хора, които не пречат на никого.”
„Не съжалявам за забавеното развитие е моята кариера. Това ми помогна да разбера тази професия. Когато бях още неизвестен, аз се опитвах да украсявам с детайли, мимика и жестове малките роли, които ми даваха. Така натрупах известен комичен багаж, без който не бих могъл да направя кариера. Затова, ако трябва да започна наново, не бих се отказал от този свой път.”
„Знам коя ще е най-добрата ми шега. Моето погребение… Трябва да го изиграя така, че хората да не могат да спрат да се смеят.”
Мануела Георгиева
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
