ГАРВАНЪТ на Едгар Алън По

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Свръхестествената история разказва как в една тъмна нощ безименният разказвач е посетен от мистериозен говорещ гарван, който грачи „Никога вече!“ („Nevermore!“).

Първият български превод на стихотворението е направен от Елин Пелин през 1906. Впоследствие то бива превеждано нееднократно.

През 2005 издателство „Зограф“ събира всички преводи и критически текстове в сборника „Гарванът • Български преводи и критиката за тях“.

През 2001 г. в ИК „Сребърен лъв“ излиза сборникът „Стихотворения и поеми на Едгар Алън По“, сред които „Гарванът“, „Ал Аарааф“, „Тамерлан“, „Камбани“ и др. в превод на Теменуга Маринова.

Предлагаме на Вашето внимание първият български превод на стихотворението с автор Елин Пелин.

Резултат с изображение за The Raven

ГАРВАН
от Едгар Алън По

Превод от английски: Елин Пелин (1906 г.)

 

Веднъж, среднощ, във час нещастен, аз, уморен, безучастен,

в стари томове заровен над проклетата наука,

и наведен, и забравен, в мисли, в блянове отдаден,

чух внезапно, отчетливо – и внезапно се почука –

„Гост навярно“ – аз си казах, отведнъж услушан в звука.

Бе декември, помня ясно, време тежко и нещастно.

От камина върху пода отбелиск огнен си играеше…

Да се съмне чаках страстно! И безумно, и напразно

търсех в книгите забрава на безкрайната си мъка

по изгубена Ленора – безпощадната си мъка,

на мечтите мои звука.

Завес тънък се люлейше, шум копринен тихо вейше;

в тъмнината ръце страшни се простираха към мене;

и страхотност безпричинна пълнеше нощта пустинна.

И сърцето мое болно. Но… внезапно се почука.

„Гост навярно“ – си помислих, отведнъж услушан в звука,

„Гост – другар наминал тука!“

И опомнен се изправих и високо се обадих:

„Който и да си, що чукаш, ти, приятелю, прости ми,

в дрямка падна морен дух и отведнъж аз не чух;

и не чух те аз веднага, и не станах да погледна!“

И вратата аз широко кат открих, навънка взрех се –

Вред тъмница непрогледна…

И застанах мълчеливо, през таз пропаст от мъртвило,

и с потаени мечтания взрях се в тъмната пустиня…

Мрак и хаос безконечен!… Но кат вик от хор далечен

прозвуча за миг „Ленора“ – отзив тих на мойта мъка

Мой бе шепот тоз „Ленора“ – отзив тих на мойта мъка –

И загина в мрака звука.

Влязох поразен, отчаян и от тоя звук замаян,

и вратата аз притворих… Но внезапно се почука…

Сви сърце ми страх неволен. „Вятър блъска своеволен,

вятър блъска недоволен – и се бие във капака.

Глупав е подобен страх – вятър блъска се в капака,

вятър си играе в мрака…“

Тъй страхът си аз оборих и прозореца отворих.

Гарван черен, кат зъл спомен, във покоя мой се вмъкна,

шумно мина край стените в тая стая на бедите,

обиколи той стените, и строг, важен, неподвижен,

върху бюста на Палада кацна без поклон, спокойно,

като мой приятел ближен…

Призрак черен, онемели, тежко върху шлема бели

той стоеше. Аз засмях се и продумах му тогава:

„Вашто царство е гробница! Как е твойто име, птица,

във задгробний свят, когото Бог на вечна нощ обрече.

Как те казват във света, що Бог на вечна нощ обрече?“

Гарван гракна – Нивга вече!

Малко смисъл туй откри ми, но с тоз отговор смути ме

тая птица, черна птица с глас вещаещ и злокобен…

Първи път таквоз злощастье в тоя покой на нещастье,

във покоя, де за щастье всяка мисъл е далече,

прати клетнику, оставен от надеждата далече.

Птица с думи – Нивга вече.

Той от шлема на Палада гледаше ме без пощада,

и повтаряше без милост своя проговор жестоки,

и повтаряше туй слово, тъй спокойно и сурово,

че стори ми се навеки той на него ме обрече…

„Не, до утре, си помислих, ще се махне той далече…“

Гарван гракна – Нивга вече!

От тоз отговор замаян, аз помислих си отчаян:

„Дълго време той живял е у клетник безумен някой,

кого вечно са терзали зли несрети и печали,

който в песните си вечно – теглилото го обрече

един припев да повторя – теглилото го обрече,

един припев – Нивга вече.

И в креслото аз заврях се, в тая черна птица взрях се…

Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига.

Що? – аз мислех – той предрича, що вещае, що нарича

гарван черен, съдник страшен? – Участта ли ми предрече,

участта ли ми сирашка – в това слово той изрече

грозно слово – Нивга вече.

Но той там стои, мълчи си и пронизва ме с очи си…

Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига…

Въз завесата облегнат, аз седях от скърб налегнат.

Тъй при нея аз облегнат – бе отдавна и… далече,

да стоя обичах дълго – бе отдавна и далече –

не ще бъде – Нивга вече!

И във блянове отвлечен, аз усетих шум далечен,

сякаш ангели дойдоха с кадила благоуханни,

на душа успокоенье вливаше това каденье,

и аз казах със смиренье: „Изцерен съм ето вече,

пий, нещастнико, опий се – цяр найде за сявга вече!“

Гракна гарван – Нивга вече!

О, ти кой си, ти пророко вещ, птица или дух зловещ?

Бурята ил Сатаната са те пратили при мене –

о, не искам аз да зная? Но кажи ми, аз желая,

ще ли още да страдая – докога ми Бог обрече?

Ще ли мога да си кажа: „Утешен си ти, човече!“

Гракна гарван – Нивга вече!

О, ти слушай, ти, пророко вещ, птица или дух зловещ!

Във небето те заклевам, в името на Страшний съд –

Но кажи ми, обади ми, ти: желая, ако аз отида в рая,

Ще мога ли да узная аз Ленора там далече?

Ще намеря ли Ленора – там при ангелите вече?

Гарван гракна: Нивга вече!

И от шлема на Палада гледаше ме без пощада…

Мисли тъжни, безутешни се занизаха верига…

Тъмен дух на Сатаната! Лъжеш! Вярвам в чудесата!

Бягай в оня свят, що Бог на вечна нощ обрече!

Гарван гракна: Нивга вече!

И прониза ме с очи, и остана да стои си

Тоя Гарван, черна птица, с глас вещаещ и злокобен…

Тая сянка оттогава на душа покой не дава,

Тая сянка ме смущава, с тия думи, що изрече…

Не ще бяга – Нивга вече!…

Мануела Георгиева

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Моя любов

МОЯ ЛЮБОВ Заради очите ти си струва да отмина всяка лоша дума с мълчание, моя любов. Заради косите ти си струва са заспивам сам и да сънувам узряла ръж, моя...

Оригиналът на Панагюрското златно съкровище се завръща за месец в Панагюрище

От 9 август до 10 септември всички жители и гости на град Панагюрище отново ще могат давидят оригинала на Панагюрското златно съкровище, съобщиха от...

Бърнард Шоу: Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав

Джордж Бърнард Шоу е британски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература (1925). Ирландец по своя произход, той...

Единственото място, където оптимизмът процъфтява, е лудницата!

Най-удивителното е какви умни мисли изказват хората, когато говорят за глупостта на другите. Че това е така, се убеждаваме от Боб Фенстър и неговата...

Краят на невинността

"Cветът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено - и добрите обноски,...