Днес е денят на св. Йоан Златоуст. Всички православни християни почитат паметта на един от Тримата светители – „вселенски учители” (редом с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов).
Йоан Златоуст (349-407) е сред най-значимите личности в историята на православната църква. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. Теолозите го сравнявате единствено с Августин Блаженни, един от видните западните църковни писатели. „Св. Божествена Литургия”, написана от Йоан Златоуст, се извършва през цялата година, освен в дните, предвидени за Св. Василиева и Св. Преждеосвещена литургия.
Той е роден е в Антиохия Сирийска в гръцко-сирийско знатно семейство. Неговият баща – Секунд, бил военачалник, а майката му – Антуса, изповядвала християнската вяра. Младият Йоан учил в родния си град при софиста Либаний и философа Андрагафий, по-късно поел към Атина, за да изучава красноречие и философия. Покръстен бил през 369 г. и станал аскет.
Йоан се отдалечил в пустинята, прекарал четири години с други монаси и две в пълно уединение. Там написал „Слово за свещенството” по повод укорите на неговия другар – епископ Василий, за бягството на Златоуст от епископството. В него изобразил какъв трябва да бъде християнският пастир и какви са задълженията му.
Разклатеното здраве накарало Йоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия. През 381 г. той бил посветен за дякон и посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които раздавал милостиня. Обхождал ги по домовете им и виждал картините на нищета и глад в богатия град, което намирало израз в проповедите му. Произнасял ги не по-малко от два пъти в седмицата, а понякога и всеки ден – често без предварителна подготовка. Силата на проповедническия му дар била толкова голяма, че слушателите нерядко прекъсвали поучението с ръкопляскания.
През 397 г. Йоан бил избран за архиепископ на Константинопол. Поради страх, че антиохийците няма да пуснат любимия свещеник да си отиде, Йоан Златоуст бил изведен от града с измама.
Голяма част от парите, отпускани за негова издръжка, той давал за бедните и построил няколко болници и приюти в Константинопол. Любовта му към страдащите, заради която той увещавал богатите да дават милостиня за тях, възбудила недоволство сред състоятелните слоеве на населението. Започнали да обвиняват светия архиепископ в предизвикване на вражда у бедните към богатите. Златоуст настроил против себе си и императрица Евдоксия, която видяла намек за личността й в Златоустовото изобличение на разкоша на константинополските жени.
През 403 г. бил съставен събор от личните врагове на Йоан (т.нар. събор под дъба), който несправедливо осъдил Златоуст (между другото и за това, че „не познава гостоприемството”) и го изпратил на заточение. Последвалото възмущение от страна на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия гняв за гонението на невинния архиепископ, заставили императрицата да го върне в Константинопол. Дори и тогава той не променил начина си на живот и през 404 г. го сполетяло второ заточение. Прекарал две години в Кукуза, Армения, откъдето го изпратили на друго място. Той обаче починал по пътя на 14 септември 407 г. с думите: „Слава Богу за всичко!”
Йоан Златоуст оставя колосално литературно наследство – слова, трактати, писма (около 240) и проповеди. До наши дни са достигнали повече от 1900 ръкописи с негови съчинения, които са преведени на много езици. Най-пълното им издание – в 13 тома, излиза в Париж през 1718-1738 г. Сред най-значимите му творения са тълкуванията върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Паметта му се чества се на 13 ноември, на 27 януари – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст, и на 30 януари – Деня на св. Три Светители. Мощите на светеца се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Истанбул, Турция – църквата „Свети Георги“.
По повод светлия християнски празник – Деня на св. Йоан Златоуст, публикуваме откъс от едно от прочутите му тълкувания:
За славата и славолюбието
(из „Тълкувание на Евангелието от Матея”)
(…) Ако станеш и хиляди пъти по-знатен, с нищо няма да бъдеш по-добър от неизвестните човеци. Напротив, със самото това ще станеш даже по-безчестен. Когато тези, които те представят и прославят като знаменитост, се смеят на тебе за същото това, че ти търсиш от тях слава, усърдието ти не произвежда ли нещо, противно на твоето желание?
Тези човеци се явяват като изобличители. Който хвали предалия се на блудство и безпътен живот и го ласкае, със самото това той повече изобличава, отколкото хвали славолюбеца. И тъй, защо се грижиш много за едно такова дело, последиците от което са винаги противни на твоята цел? Ако искаш да се прославиш, презирай славата и ще станеш по-славен от всички! Какъв смисъл има да се подхвърляш на същото, което се е случило с Навуходоносор? Той издигнал статуя, като мислел да получи още по-голяма слава чрез дървото и безчувствения образ; този, който имал цял живот, искал да се прослави чрез това, което няма живот. Виждаш ли, крайно безумие! Като мислел да си създаде чест, той повече се унизил, като показал, че повече се надява на неодушевена вещ, отколкото на самия себе си и на живата своя душа, поради което въздал такова предпочитание на дървото. Не е ли достоен той за присмех поради това, че търси похвала не в себе си и в своя добродетелен живот, а в дъските? Това е все същото, както, ако някой би помислил да се хвали с пода на къщата си и с красивата си стълба, отколкото с това, че е човек. Но мнозина от нас сега подражават на Навуходоносор. Както той със своята статуя, така едни от нас мислят да извикат учудване с дрехите си, други с къщата си, с мулетата, колесниците, колоните, които се намират в техните къщи. Като са погубили в себе си достойнството на човека, те търсят напълно смешна слава за себе си в другите предмети.
Знаменитите и велики служители на Бога се прославяли не с това, но с потребното. Те били и пленници, и роби, и юноши, и чужденци, те нямали нищо собствено, но се оказали по-почтени от тези, които имали в изобилие всичко. Нито огромната статуя, нито велможите, нито вождовете, нито безчислените войски, нито многото злато, нито големият разкош не могли да удовлетворят страстта на Навуходоносор да се покаже велик. А за служителите на Бога, лишени от всичко, била достатъчна едната мъдрост.
Като нямали нищо, те се оказали толкова по-бляскави от носещия диадема и багреница и от притежаващия всичко, колкото слънцето е по-бляскаво от диаманта. Щом те се появили, очите на царя заблестели като огън, заобиколили ги вождове, управители, чиновници и цялото демонско събрание; звукове на флейти, тръби и разни музикални инструменти, като се разнасяли до небето, навсякъде огласяли слуха им.
Пещта горяла извънмерно силно и нейният пламък се докосвал до самите облаци; всичко било изпълнено със страх и ужас. Но юношите нищо не ги плашело. Напротив, те се надсмивали над околните като над играещи деца, проявили мъжество и кротост и по-гръмогласно от тръбите извикали: „Нека ти е известно, царю!” (…)
Димитър Янков
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/