ТВОЯТА УСМИВКА
от Екатерина Ненчева
Аз гледах те и – плачеше душата ми…
От мъка-шастие в забрава;
а ти – невелно може би – тогава
пред мойта тъжна младост се усмихна,
душата ми с неземен лъч примами…
И буря пролетна утихна.
Ах, твоята усмивка! – с лъч небесен тя
душата ми огря…
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/