Накратко за и от талантлвита жена, сама избрала покоя на смъртта
Великобританката Сара Кейн (1971 – 1999) е позната на българския читател със своите „Събрани пиеси“. Отгледана от родители евангелисти, като малка е много отдадена, но губи вярата си. От ранна възраст познава депресията. Първото й намерение е да стане поет, но този си талант влага в театъра. Дебютната й постановка „Изтрещяване“ (Blasted, 1995) шокира както публиката, така и критиците. Следват още пет публикувани пиеси: „Любовта на Федра“, „Пречистени“, „Жажда“ (Crave), „4 и 48 Психоза“, както и късометражния филм „Кожа”. Умира като се обесва, дни след като е взела свръхдоза лекарства.
Почти няма изследване на драматургията на Сара Кейн, което да не тръгва от нейното собствено обяснение в “Гардиън” след премиерата на “Взривени” на мотивацията й да се насочи към театъра. То е следното: “Театърът няма памет и това го превръща в най-екзистенциалното от всички изкуства. Обичам да се връщам към надеждата си, че някъде, в някаква затъмнена стая някой ще ми покаже някакъв образ, който ще се възпламени в съзнанието ми.“
И още:
„Това, което понякога бъркам за екстаз, е просто отсъствието на скръб.“
„Веднъж след като схванете, че животът е много жесток, единственият отговор е да живеете с колкото се може повече човечност, хумор и свобода.“
Борис Белев
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
