Чочо Попйорданов (11 юни 1964 г. – 5 май 2013 г.)
Чочо е в сърцата ни, независимо че смъртта твърде рано го отнесе в прегръдката си. Помним го като човек и като актьор, чийто роли оставят важен отпечатък върху българския театър и кито. Най-известните му театрални роли са в постановките „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Хъшове“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.
Чочо Попйорданов има много роли във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „А сега накъде“ (1988), „Адио, Рио“ (1989), „Аз, Графинята“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Сомбреро блус“ (1999), телевизионните сериали „Дунав мост“, „Хайка за вълци“, „Хъшове“, „Врабците през октомври“ и „Под прикритие“ и др.
Носител е на множество награди, сред които за мъжка роля на фестивала „Златна роза“ през 1994 г. (за „Граница“, „Онова нещо“, Кладенецът“, „Козият рог“, „Вампири, таласъми“ и „Сезонът на канарчетата“), Аскеер през 1997 г. за ролята на Джим Къри в спектакъла „Човекът, който прави дъжд“ и награда „Златен Баяр“ в Белгия за „Граница“.
Припомняме си част от откровенията на Чочо:
„Човек никога не си отива от този свят, все нещо от него остава тук.“
„Основният ни проблем е, че сме изгубили способността да се изслушваме.“
„Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е.“
„Даниела се оказа спасителният пояс в бурното море, от което нямаше излизане. Може би сам съм си го предвиждал, след като се влюбих в нея, още когато бях на 11. Тя е моето спасение.“
„Матрицата съществува и трудно можеш да се измъкнеш от нея. Бягството е индивидуално, всеки сам се „дематериализира“. Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си.“
„Със Сашо Морфов цял живот сме били като две кучета – едното по-голямо и с претенции за порода. Другото – също, но трябва да се подчинява на първото.“
„Болката идва, когато Бог иска да те изпита.“
„Най-грешната представа за мен е, че съм един пияница, който навремето е бил много симпатично момче.“
„Възпитан съм да изрека нещо, ако ми е дошло до гуша. Не понасям несправедливостта и винаги реагирам.“
„Аз съм си най-големият враг. Безотговорен съм, недисциплиниран.“
„Зодия Близнаци съм и в мен живеят много повече от двама. Има моменти по време на работа, когато в мен живеят 17-18 души и не мога да разбера кой съм в момента. Когато бях 22-годишен, ми се е случвало да полудявам, все едно сърцето ми ще изскочи, аз не зная кой точно съм в момента.“
„Чочо е един от любимите ми студенти, защото е невероятно талантлив. Той е малко като героите на Достоевски. Много любвеобилен, благороден и добър, много жертвоготовен. На вид изглежда мъжкар и самотен юнак, но не е така. Чочо е много чувствителен и уязвим.“ (Крикор Азарян за любимия си ученик)
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
){kind=link}