„Мина“ е история за пагубната сила на любовта
Носителят на Нобелова награда за литература – датчанинът Карл Гелеруп вече привлича вниманието и на българския читател. След романа „Мелницата“, който се счита за най-голямото му постижение в жанра на реалистичния психологически роман, в превод на български в поредицата „Световна класика“ на ИК „Персей“ излиза и романът му „Мина“. Тук отново на преден план е мотивът за пагубната сила на страстната любов. Авторът преплита автобиографични факти (живота си в Дрезден, дълбоката любов към омъжена жена) и фикционални моменти, а също така разкрива в пълна степен възхищението си от германската култура и литература – в текста се забелязват безброй позовавания и директни цитирания на стихове от Шилер, Гьоте и други големи германски писатели, многократно споменати са идеите на Кант, специално място е отделено на оперите на Вебер и Вагнер.
Сюжетът е съсредоточен върху вътрешния емоционален свят на двама влюбени. Харалд Фенгер е безкористен и романтичен датски студент, следващ в Дрезден. По време на почивката си в малкото китно селце Ратен той се запознава с красивата Мина, чиято страстна душевност и интелектуална извисеност веднага го завладяват и поставят началото на една дълбока и всеобхватна любов. И въпреки че двамата млади започват да кроят щастливи планове за съвместното си бъдеще, над тях непрестанно тегне сянката на мрачното минало на Мина – първата й любов, която оставя незаличим отпечатък върху душата и спомените й, тежкото й детство, прекарано в нищета и морално забвение, както и болката от безразличието на собствения й баща. В крайна сметка тази непреодолима психологическа обремененост на младата девойка и терзанията на съвестта й я разделят от нейния любим и водят до един трагичен край.
Романът „Мина“ би могъл да се разглежда като едно изследване на женската психология и природа. Любовта е представена не просто като чувство, а като отражение на вътрешната същност, съзнание и дори морал. Затова тя може както да извиси до най-чистия идеал, така и да срине човешкото същество до най-принизените дълбини. Тя може да даде надежда и живот, но и да причини най-жестоката смърт.
Носителят на Нобелова награда за литература Карл Гелеруп принадлежи към големите датски писатели. Роден е през 1857 г. в Южна Зеландия, Рохолт, в семейството на лутерански свещеник. Когато е тригодишен, баща му умира и с майка му се преместват в Копенхаген при братовчед й, който е свещеник, теолог и поет. Първоначално Карл Гелеруп учи теологически науки в университета, но след това се запознава с книгите на Дарвин и започва да посещава лекциите на големия датски критик, литературовед и теоретик на натурализма Георг Брандес. Гелеруп престава да вярва в Бог и въпреки богословската си диплома излиза от университета като атеист. През студентските му години най-силно влияние му оказват такива класици на германската литература като Гьоте, Кант и особено Шилер, чиито стихове са образец за него. По същото време има връзка с омъжена жена – Евгения Хойзингер, която не след дълго се развежда и двамата се оженват. Тя е германка и скоро след това се преместват да живеят в Дрезден, където Гелеруп остава до смъртта си. Започва да пише книгите си на немски език, а след това сам ги превежда на датски. Затова в не по-малка степен творчеството му принадлежи и към германската култура. Първият му роман „Идеалист“ излиза, когато е 21-годишен. Освен романи пише стихове, драми и пътеписи.
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
