И една сутрин ще видиш смаян: сняг е паднал. И ние сме побелели.

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Четири години без Станка Пенчева – стихотворения за вечност

„Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духов­ното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно.

Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на…”, а „въпреки че…” Дано наистина е така.“

Станка Пенчева

(9 юли 1929 г. – 27 май 2014 г.) 

Резултат с изображение за станка пенчева

Почитаме паметта на голямата българска поетеса, която напусна видимия свят преди четири години, с три нейни стихотворения:

НЕ МОЖАХ ДА БЪДА…

Не можах дa бъда

твоята пролет:

друг окърши клоните нацъфтели.

Не можах да бъда

твоето лято:

друг се къпа

в реките горещи и бели.

Нека бъда твоята есен!

Ще тежа във ръцете ти, златна и зряла,

ще се стича в сърцето ти моята сладост

и кръвта ти ще стан

вино есенно, младо.

Дрехата си ще ти постилам

като жълта, затоплена шума

и укротена, и намилвана,

до теб ще лежа безшумно.

Няма да има пролетни мълнии,

юлски горещници няма да има:

със кротка нежност ще те изпълня,

с ябълков дъх и със нещо без име.

Сякаш с леки есенни паяжини

ще те оплета целия…

И една сутрин ще видиш смаян:

сняг е паднал.

И ние сме побелели.

*****

Те се срещнаха късно:

подир други срещи,

ревности, раздели,

подир други пръстени,

устни, постели –

срещнаха се съвсем накрая,

вгорчени и изморени.

Никакви игри не им се играеха,

не им се слушаха гласове

на сирени –

след мътилката на деня

идеше вечер, прозрачна като гора

без листи.

И точно тогава,

тържествено и обречено,

много накрая,

много късно наистина,

те се намериха.

Вкопчили пръсти,

мълчаха потресени –

като видели Бога безверници.

Два смешни храста,

цъфнали наесен.

От какви тайни, дълбоки пластове

избликна това

последно обичане –

та бе най-тихото

и най-страстното,

на смърт прилично.

НЕЖНОСТ

Додето сме млади, додето сме хубави,

обичта покрай нас все кръжи и кръжи…

Очите ни срещат погледи влюбени,

ушите ни слушат мили лъжи –

и ний разцъфтяваме като горди кринове,

къпани от ласкави дъждове,

галени от ветрове копринени,

блеснали в лъч мигновен…

Но когато очите ми избелеят

и по ръцете избият кафяви петна,

когато косата ми със снега се слее

и стана просто стара жена –

от всички, които са ме любили,

край мен ще остане само един:

и за него аз ще съм винаги хубава,

неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми, стара и грозна,

ще ме води полека с усмивка добра…

Затова сега мисля със нежност за този,

с когото ще се състаря.

Станка Пенчева

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Денонощие – стихотворение от Блага Димитрова

ДЕНОНОЩИЕ от Блага Димитрова На разсъмване, щом разпозная потопения в изгрева хребет, още първата мисъл е тая, че не трябва да мисля за тебе. И през целия ден вероломна тя, където...

Гогол: Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително

„Ще се смея през сълзи“ са последните му думи. Мистикът Гогол продължава да остава загадка и след физическата си смърт. Той е признат класик...

Когато мамиш, крадеш правото на почтеност ~ Халед Хосейни

Писателят е роден на 4 март 1965 г. в Кабул, Афганистан. Най-голямото от петте деца в семейството – има трима братя и една сестра....

Лъжата като привилегия

"Аз обичам когато лъжат! Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, до истината ще стигнеш! Затова съм и човек -...

В Международния ден на писателите: 20 цитата от книги, посветени на любовта

Днес отбелязваме Международния ден на писателите. Това са хората, които в пълна степен осмислят живота ни, защото възпитават и разума, и чувствата. А любовта...