„Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели страници, върху които искам да пиша? Това ли е причината, не знам и аз. Или действително аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси… Откъде накъде? Това е моят си живот”, казвала Невена Коканова.
Тя е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Майка ѝ е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ бил политически затворник в Белене. Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за първи път в ролята на Ема във филма „Години за любов” (1957). През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.
Блага Димитрова написва „Отклонение” специално за нея. В нейна чест Министерството на културата и „Бояна филм“ учредяват филмова „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса. В Ямбол се провеждат театрални празници в нейна чест, а местният театър и този в Дупница също са кръстени на нея.
Напуска света на живите на днешния ден, 3 юни, през 2000 година.
„Тя беше толкова красива и земна, че дъхът ми спря. Още на първия дубъл се усети, че между нас прехвърчат искри. Мисля, че филмът „Крадецът на праскови” се харесва и днес, защото в него се разигра истинска любов, не само на екрана, а и наяве. Това беше една любов, каквато може да се роди по време на войната. Аз се разведох, но Невена не можа. Нейният съпруг бе с тежки сърдечни проблеми. Разводът щеше да го убие… Отношенията между България и Югославия отново се влошаваха. От най-високо място Невена бе посъветвана да се отдръпне. Край? Не, никога няма да има край…”, спомня си сръбският актьор Раде Маркович, с когото Невена Коканова изживява изпепеляваща любов.
Почитаме паметта на знаменитата актриса с извадки от книгата на журналиста Георги Тошев „Невена Коканова: Коя съм аз?“:
„Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш. Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая да приближи устните. За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене.
Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена…
Не допускаше фалш. Трябваше да овладея собствената си емоция и респект към нея, да бъда обективен в разказа. Книгата не може да изчерпи живота на Коканова. Тя е като пъзел, който аз подредих така. Иска ми се други авори да дописват тази невероятна история за талант, любов, тайни.
Хората, които са я гледали в театъра, киносалоните ще си припомнят нейния път, харизмата, таланта ѝ. Младите ще я преоткрият или ще се запознаят с нея. Невена носи тайни, които всеки би искал да разгадае. Тайните на талантливия човек, на една изключителна женска природа.“
Още от другите за нея:
„Това сияйно лице, което притежаваше, безупречните ѝ черти и едно наглед спокойствие, което изпълваше цялото пространство и те караше да стоиш… по-мирен, по-смирен. Това е моето възхищение. Незабравимо.“ – Цветана Манева
„Не беше суетна, не се гримираше в живота, не искаше да я възприемат само като красавица. Едва ли може да си представите колко състрадателна беше. Обичаше да помага на бедни, на нещастни хора… И много обичаше детето си.“ – Стоянка Мутафова
За любовта пък самата Невена споделя:
„Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени… Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен“.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
