ЧОВЕКЪТ И ДУМИТЕ
от Гълъб Ковачев
Когато си уплашен – думата е убежище. Топло място за сърцето и духа. Прегръдката, с която те посреща някой, някога, някъде… Или винаги!
Когато си самотен – думата е детство. Един прашен път за бързоногите ти сандали и в края на пътя – синя река. После хрупаш една златна ябълка… Защото си преборил змея… И си опазил ябълковото дърво!
Когато си отчаян – думата е полет. Но не от 10-я етаж на някой жилищен блок, а от гнездото под някоя стряха на нашия верен приятел – врабчето безсмъртно, врабецът безстрашен! До върха на най-високата топола!
Когато ти се плаче – думата е театър. Не позволявай никога цялото ти лице да плаче! Нека едната му половина си поплаче скришом, а другата да се смее…Вживявай се в ролята си – играй по Станиславски!
Когато си изоставен – думата е кон. Открадни най-бързия кон, дни и нощи препускай, сменяй конете при всяка страноприемница, докато стигнеш до твоя приказен дом- едно жълто прозорче на края на света, един килнат комин и виеща се струйка дим от него!
Когато си разярен – думата е сбогом. Кажи сбогом на себе си и забрави, че си бил тук и сега… Подай дясната си ръка на лявата… Здрависай ги! И помни – победеният също е победител! Когато смъртта те покоси някой ден на някоя улица и, миг преди да умреш, някой доближи огледалце до устата ти, за да провери дали все още дишаш – думата е суета. Огледай се в огледалцето – да не би да изглеждаш грозно… И, ако можеш, нещо поправи. Не трябва да плашим хората със смъртта!
Когато вече си в отвъдното, на някоя звезда – думата е телескоп. За да оглеждаш с него от време на време Земята, където са любимите ти хора, проблемите, радостите и нещастията им – изобщо целият земен живот, мимолетният живот! Само дано не се случи като в „Улица „Консервна“ на Джон Стайнбек, където приятелите на главния герой, на когото беше нужен микроскоп, за да изследва живота в океанското крайбрежие, му подариха за рождения ден най-големия микроскоп на света… бяха го поръчали по каталог, а той се оказа телескоп! Та да не вземе някой в отвъдното да ти подари най-малкия телескоп на света, т.е. микроскоп… И да изучаваш живота на бълхите в Космоса!
Мисля си за живота на думите… Псувня или молитва… Проклятие или утеха… Нищета или майчин вопъл… Къде е тяхното рождено място? За гроб не питам, защото думите не умират! А човекът умира… и има гроб… Но аз знам, че човекът също продължава да живее…
Пиша тези редове и не знам защо си задавам въпроса: „Човекът ли създаде думите, или думите създадоха човека?“
ARTday.bg
