Чрез книгите си хитовият писател успява да сътвори една обстановка на любов към изкуството
В зала 8 на НДК хитовият бразилски писател от българо-еврейски произход Илко Минев (член на СБП) представи най-новата си белетристична книга „В сянката на изгубения свят” (изд. „Синева”). Повече от 250 представители на българските, еврейски и бразилски интелектуални среди уважиха събитието вечерта на 11 октомври. Сред тях бяха дипломатите Соломон Паси и Елена Поптодорова, писателите Анжел Вагенщайн, акад. Антон Дончев, Никола Инджов, Валентин Караманчев, Благовеста Касабова, Весела Люцканова, Петър Андасаров, Бойка Асиова, Димитър Христов, Юлия Пискулийска, Катя Зографова, Величко Хинов, Иво Тодоров и много журналисти, музиканти, художници, читатели.
Събитието се водеше от изкуствоведа д-р Райна Дамяни, а музикалните интермедии с произведения на Шопен бяха дело на проф. Снежана Барова. В представянето на книгата взеха участие: Боян Ангелов (председател на СБП), Румен Стоянов (преводач на книгата), Христо Георгиев (издател на книгата), Валентин Караманчев и Анжела Димчева.
В експозето си Боян Ангелов подчерта: „Чрез тази книга аз осъзнах колко е важно българинът да се чувства българин дори далеч от родината. Тази книга се чете за една нощ. Илко Минев има щастието да живее в Амазония, да я опише талантливо в три книги, но и да се срещне с други знакови българи, пребивавали там – като Илия Делев, меценатът, който подари безценната си колекция от гигантски кристали на нашия музей „Земята и хората”. Поздравявам го и му благодаря!”.
Румен Стоянов разказа подробно за българо-бразилските културни отношения, датиращи от 1923 г., чрез наши музиканти, художници и писатели. Той спомена челиста Веселин Памукчиев, филхармония „Пионер”, оперната прима Славка Величкова – създателка на оперното изкуство в Бразилия, художниците братя Абрашеви, които учат бразилците на модерно изобразително изкуство. „Бразилия е далечна страна, но в културно отношение тя се оказа неочаквано близка до нас. Още в 1915 г. „Бай Ганьо” е първата кинга, преведена и издадена в Бразилия. Оттогава досега над 140 български книги са издадени там. Цели три издателства с български собственици действат там. Бразилските книги у нас са с няколко по-малко. Тези факти показват едно много плодотворно сътрудничество. Илко Минев не само е израсъл в София, но е съхранил едно много добро чувство към България. Имам щастието да го познавам отблизо. Той живее в Амазония вече повече от 40 години – това е негова лична съдба, едно скитане сред тайнствени, разноцветни територии. Чрез книгите си Илко Минев успява да сътвори една обстановка на любов към изкуството. Благодаря му за популяризирането на България, което той прави чрез книгите си.”
Валентин Караманчев сравни трите досегашни книги на Минев, изтъквайки, че в първата част „Преди да замлъкна” има най-трогателните страници за България. „Последните пристигания на Илко Минев в България не са на крилата на лайнерите, а на крилата на книгите му!” – каза Караманчев.
На края на премиерата писателят Илко Минев обобщи: „Бразилия днес е разделена – вместо по пътя на разбирателството, ние тръгнахме по пътя на омразата. Очевидно на някои хора това им е интересно… Съвсем наскоро Марио Варгас Льоса каза: „Бразилия през следващите седмици би трябвало да избере между рак и сърдечен удар!”. Нямам претенции да съм голям писател, но имам претенции да кажа, че ние трябва да се стремим към по-доброто, към хармонията и разбирателството. Надявам се, че страната ще се консолидира. Нейната природа е уникална. Богатствата й – неизчерпаеми. Ние сме едни от най-големите производители на храни, надявам се, че ще разрешим политическите проблеми по мирен път.”
Какво да очаква читателят от „В сянката на изгубения свят”?
Авторът сам определя в епиграфа на творбата си, че е вдъхновен от романа на Артър Конан Дойл „Изгубеният свят”. Този паратекст всъщност ни вдълбочава в очакване на нещо тайнствено. И тогава внезапно си припомняма, че българският писател Матей Вълев, пребивавал и писал в Латинска Америка през 20-те и 30-те години, определя Бразилия като страна, пазена от Бога. Защо ли?
Ще намерим отговорите на този въпрос сред страниците на спиращия дъха сюжет, сред магнетичните пейзажи на величествената амазонска джунгла, безбрежните савани със стотици термитници, загадъчната планина Рорайма и залязващото в пурпурни отблясъци южно слънце. Главният герой Олег Хазан не спира да ни описва странните привички на местните жители, индианския бит, съжителството на различни преселнически култури под широкото небе на Амазония, сложния политически климат в страната – от началото на 20 век до самия му край. Тази книга не е изградена само за да ни забавлява, тя и с познавателна стойност за европейците, които трудно биха си представили как една от най-богатите на природни суровини страна – злато, диаманти, нефт, и икономика, притежаваща огромен земеделски потенциал, всъщност страда от политическа недалновидност – както по отношение на законодателството и икономическите приоритети, така и в уродливото и некомпетентно поведение на природозащитниците, чиято политика изолира индианките племена в резервати. Политическата недалновидност е важна линия в диалозите на героите, защото тя дава основата на драматичния завършек на повествованието. Конфликтите между индианците и заселниците в зоната, където се развива действието, са важни документални свидетелства от най-новата история на Бразилия. Стилът на Илко Минев се отличава с достоверност на изображението, прецизна фактология и огласяване на различните гледни точки в един провокиран от политически интереси конфликт.
В хода на разказа читателят с изненада научава колко привлекателен за българина е бил митът за златото на Бразилия и колко нашенци са оставили костите си в тази далечна страна през 20 век.
А светът и Бразилия откриват България като една страдаща и разкъсвана от противоречия, но скъпа докрай майка за своите синове.
Анжела Димчева
ARTday.bg
