Актьорът пред ARTday.bg за спектакъла „Антихрист“, за славата и семейството
Спектакълът „Антихрист“ по едноименния роман на Емилиян Станев е най-новото представление в програмата на „Нов театър – НДК“ и може да бъде гледан на 17-ти ноември по време на Нощта на театрите в София. Драматизацията и режисурата на „Антихрист“ са дело на Бойко Илиев. В главната роля се превъплъщава Любомир Ковачев, който си партнира на сцената с Елена Петрова, Ники Сотиров и Веселин Калановски.
Спектакълът поставя на дневен ред изключително актуални въпроси в общочовешки и социален план. Емилиян Станев нарича романа „Антихрист“: „Поучително житие на грешника и смешника Теофил за митарствата на душата му” и сам казва, че целта на книгата му е „да покаже големите духовни ценности на народа ни.“ Сложният исторически контекст в романа е от края на 14 век по времето на цар Иван Александър и падането на Търново, когато по думите на автора са „пресечени“ онези духовните пътища на българина, които той иска да проследи. „Емилиян Станев визира една епоха, която за съжаление, като че ли се повтаря и затова тръгвайки да правя този уникален текст, се опитвам да реагирам на това, което се случва на нас самите, в нашата държава и Европа“, споделя режисьорът Бойко Илиев и допълва: „Антихристът е в нас и извън нас. Битката е между доброто и злото, между нагоните и инстинктите в нас.“
Ето какво сподели актьорът Любомир Ковачев пред ARTday.bg:
Виждаш ли в свое лице антихристa?
Във всеки един човек има антихрист. Във всеки един човек има демони. И аз съм човек, следователно и аз имам тъмни страни. Въпросът е да се преборим с тях и да не бъдем обладани от злото. Да се борим за светлината, за това тя да се осъществи и да я видим.
Как възприемаш и преживяваш своя образ в този спектакъл?
Харесва ми това, че Теофил, който играя, е ярък ренесансов образ, който преминава през три възрастови и множество философски превъплъщения. За мен романът се опитва да покаже, че има нещо отвъд вярата, което е свързано с човешката воля, с човешкия дух и с простия възглед за добро и лошо, за правилно и неправилно, за важно и маловажно; нещо, което спасява отделния човек и народите и им осигурява свобода и перспектива. Образът на Еньо е изобличаващ. От малък той си задава въпроси. Пътят, по който преминава самият Еньо, е от объркан юноша, през негодуващия срещу светския и духовния ред монах Теофил, през невярващия Еньо, а след това и през загубилия свободата и физическата си красота – еретик. Но въпреки това, накрая той се превръща в свободен човек, в който има решителност, действие и воля.“ За мен това, което Еньо изповядва, е сходно с думите на Никос Казандзакис от „Аскетика“:„Богът не е съществително. Той е глагол. Бог не просто е, той се случва и зависи от всеки един човек дали Бог ще се спаси или ще се провали в своята мисия, проваляйки и човечеството заедно със себе си.“
Дали за теб славата е антихрист и как ти се отразява тя?
Зависи как я възприемаш. Ако ти чрез славата искаш да допринесеш на обществото за това хората да живеят по- добре, тогава не мога да кажа, че славата е нещо лошо. Има хора, които са славолюбиви и теглят за собствените си блага, те да бъдат изявени. Това, което ме впечатлява в изкуството на Емилиян Станев, Димитър Димов и много други световни автори, е че те се стремят да покажат обществото и да му помогнат да се качи на едно по- високо стъпало. Важно е не просто да се покажем и да кажем на хората какво сме направили, а да покажем на обществото как всеки един от нас може да се качи на едно по- високо стъпало, да се замислим за живота, който водим и да се стремим към по- добър живот. Това може да се случи чрез духа, защото духът е във всеки един от нас.
Как съчетаваш театъра и грижата за семейството?
Много трудно можеш да издържаш семейство само с театър, почти е невъзможно.Трябва да правиш много други неща, поне в България. В една държава, която е като Франция това не съществува, можеш много добре да се издържаш от театър. Въпросът е, ти да се изявиш, да се бориш и да можеш да се доказваш, защото в театъра всяка една роля започваш от нулата и всеки път трябва да се доказваш и да се стремиш да поддържаш някакво ниво.
Драматизация и режисура – Бойко Илиев
В ролите: Веселин Калановски, Любомир Ковачев, Елена Петрова, Ники Сотиров
Сценография – Тина Арканджели
Костюми – Тотка Дочева – ТОДА
Силвия Тодорова
Фотограф : Адриана Янкулова-Чапкънова
ARTday.bg
