Стихотворение от Биляна Вангелова
ВИРТУАЛИИ
от Биляна Вангелова
Виртуалната ми любов
изчезна във виртуала.
Беше ден, беше нощ –
всичко – според ритуала.
Виртуалната ми любов
виртуално съблече
всеки страх от провал.
„Sunshine“ тя ме нарече.
Виртуалната ми любов
виртуално приключи.
Страстен писък на лос
между Момбай и Казичене.
Виртуално се влюбихме,
виртуално, със нежност
се прегръщахме, спорихме
в географска безбрежност.
Виртуално оженени
под олтара небесен
брачен пръстен не сложих –
някак беше ми тесен.
Виртуално стопиха се
заклинанията за вечност.
Но с верига най–истинска
върза сърцето ми. Вече
не мога да дишам
без да си мисля за него.
Болка е даже да пиша.
Обичам го. Или не го…
Как ли живее сега
през морета и суши?
Мен ме затрупа снега.
А той – си обра крушите.
Иначе си битувам. Готвя кисело зеле –
вън зимата снежен шал пак размята.
Но си летя виртуално. И само някой да е посмял
да ме свали на земята!
ARTday.bg