Световноизвестният режисьор представи най-новия си филм „Болка и слава“
Заредената с изключителни очаквания публика на фестивала в Кан изпрати с небивали овации 21-вия игрален филм на световноизвестния испански режисьор Педро Алмодовар „Болка и слава“, включен в официалния конкурс на 72-ото му издание (14-25 май).
Филмът, в който един успешен в миналото и самотен в настоящето кинорежисьор на име Салвадор Мало (Антонио Бандерас) търси начин да излезе от дълбоката си творческа криза, бързо се нареди сред основните претенденти за тазгодишната „Златна палма“. Мнозина тук (бел. ред. – в Кан) смятат, че именно той трябва да я получи, за да може горчивият привкус на волното или неволно подценяване в Кан на един от най-искрените и задушевни режисьори на световното кино да остане в миналото.
Кадър от „Болка и слава“
Подобно на своите предишни произведения Алмодовар разказва най-вече за себе си като нежно смесва реалност и фикция. Говори за времето, когато е бил на 9 години и когато поради бедност родителите му наистина се преместили да живеят в провинцията. Но си измисля мястото – малко селце във Валенсия. Тогава младата му майка (Пенелопе Крус) прави невъзможното, за да облагороди подземната къща, в която по неволя семейството заживява. През този период на щастливо и необременено детство малкият Салвадор/Педро разглежда книжки с комикси и помага на красив, талантлив, но неграмотен работник заедно с плочките по каменните стени на къщата да реди и буквите на азбуката върху бял лист хартия.
Изкусно избягвайки хронолическия ред, Алмодовар показва себе си и по-късно, през 80-те години на миналия век, вече в Мадрид, вече успешен и забогатял, преживяващ първата си дълбока интимна връзка, озарила, но и наранила душата му с внезапния си край.
И най-сетне, или по-скоро едновременно с всичко това, Мало/Алмодовар присъства и в днешни дни – самотен, болнав и почти отчаян, мечтаещ да преодолее болката по загубеното в киното, без което, оказва се, за него няма живот.
Педро Алмодовар, Пенелопе Крус и Антонио Бандерас
„За мен този филм е най-вече посмъртна молба за прошка от майка ми. Моля я да ми прости, че не можах да направя за нея всичко, което съм искал, докато беше жива. Тя, разбира се, никога не ми е казвала, че не съм добър син, както го показвам във филма. Подобен разговор между нас не е имало. Но не мога да забравя погледа й, преди да си отиде от този свят, и това ме измъчва“, каза Алмодовар в Кан.
От своя страна блестящата в драматичната си красота Пенелопе Крус допълни, че това е първият случай от съвместната й работа с Алмодовар, в който се е въздържала да му задава прекалено много въпроси. „Познавах добре майка му Франсиска и бях наясно, че този път той изцяло разголва живота си. Затова се стремях да бъда максимално дискретна, повече да усещам и по-малко да питам.“
А великолепният и напълно неузнаваем в ролята си Бандерас сподели, че този път, за да изгради образа на човека, когото чудесно познава, е трябвало да убие части от собствения си характер. „След като прочетох сценария, който Педро ми изпрати, аз веднага му се обадих и му казах: „Изцяло се оставям се на твоите заповеди.“ Бях сигурен, че ще успее да извади от мен неща, които не съм подозирал, че притежавам“. Силно разчувстван от невероятния прием на филма в Кан, Алмодовар сподели също, че киното, което е физически натоварващо изкуство, се ражда винаги в болка. А личната му слава е в личния му шанс да остане господар на собствената си кариера.
Източник: dnevnik.bg
ARTday.bg
