Стихотворение от Николай Петров
ОНАЗИ НАША ТИШИНА
от Николай Петров
Нов ден е.
Ново начало.
Същият съм, но и различен
(само начинът, по който виждам света,
се промени).
Неопитомената любов
e истинска и дива!
Откъде се появи
сред цялата несигурност?
През цялото време,
ти бе тиха, аз – ням.
Думичка не каза.
Целувките ти по мене
ми дадоха живот –
тялото ти стана небе,
а очите ти – звезди за душата ми.
Сега около мен е шумно,
пълно с хора – гласове.
Ах, как ми липсва,
онази наша тишина!
ARTday.bg