Излезе от печат „Приятелят, когото нямам“ – най-новата книга на Мартин Спасов

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Стихосбирката е вече достъпна в онлайн магазина на Издателство „Библиотека България“, а скоро и в добрите книжарници

Редактор на книгата е знаменитата Маргарита Петкова, която пише: „Мартин Спасов е поет със свой собствен глас, който се откроява ярко сред кохортата на стихопишещите. Избрал класическата форма за своите стихотворения, той всъщност е много по-модерен от своите събратя по перо, защото виталните стрели на думите му уцелват сърцето на читателите именно чрез умението му да е точен без помпозност, да е честен без витиеватост и да е оголен до нерв и кост, без маниерност. „Приятелят, когото нямам“ е адресирана до всички, които ценят стойностната поезия, които не обичат клишетата, които имат нужда от приятел, когато „всичко се връща, освен онова, което искаш да върнеш.“ Приятелят, когото нямам всъщност е приятелят, когото носим в сърцето си, а поетът само ни помага да го преоткрием наново и да го оценим, защото „всеки сам си е причина да бъде между други сам.“

Книгата е вече достъпна в онлайн магазина на Издателство „Библиотека България“, а скоро и в добрите книжарници.

Мартин Спасов е автор, чието име няма нужда от представяне, наградите за неговото творчество са показателни за таланта му:

Национален литературен конкурс „Хермес“ за дебютна книга – 2013 г.;

Национална награда за поезия „Южна пролет“ – Хасково, 2014 г.;

Национална награда за поезия „Усин Керим“, 2014 г.;

Национална литературна награда „Владимир Башев“, 2015 г.

Национална награда за поезия „Дамян Дамянов“, 2016 г.;

Награда на Шумен за изкуство и култура – в раздел „Литература“, 2017 г.

На Еньовден си припомняме едно от магичните стихотворения на Мартин Спасов:

Облече се светът във лавандула.

Опива ме лилавата му кожа.

Цитирам тишина. И идва юли.

Безтебен. Вдъхновяващ. Неотложен.

Сдобрявам се с душата си. Простих ѝ

среднощните излизания в петък.

Пораснала и помъдряла тихо,

с очите ми е търсела пътека.

С гласа ми те е викала във мрака.

А твоята душа дали е чула?

Лилавата тъга раздвижи някой…

Не беше ти. Как мразя лавандула.

Книгата може да поръчате ТУК

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Моя любов

МОЯ ЛЮБОВ Заради очите ти си струва да отмина всяка лоша дума с мълчание, моя любов. Заради косите ти си струва са заспивам сам и да сънувам узряла ръж, моя...

Оригиналът на Панагюрското златно съкровище се завръща за месец в Панагюрище

От 9 август до 10 септември всички жители и гости на град Панагюрище отново ще могат давидят оригинала на Панагюрското златно съкровище, съобщиха от...

Бърнард Шоу: Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав

Джордж Бърнард Шоу е британски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература (1925). Ирландец по своя произход, той...

Единственото място, където оптимизмът процъфтява, е лудницата!

Най-удивителното е какви умни мисли изказват хората, когато говорят за глупостта на другите. Че това е така, се убеждаваме от Боб Фенстър и неговата...

Краят на невинността

"Cветът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено - и добрите обноски,...