Крамер ли е Ремарк и кой пръв употребява в литературата думата „гей”
В повечето случаи ние успяваме да се докоснем до живота на великите творци само откъм официалната страна на техните биографии. Учителката ни по литература не ни е разказвала нито за маниакалната педантичност на чистофайника Маяковски, нито за сексуалната ориентация на Гертруд Щайн. Всеки има своите странности и тъмни страни. Известните писатели и поети не са изключение от правилата. В техния живот дори има повече удивителни и екстравагантни случки, отколкото при обикновените хора.
Ето най-шокиращите факти според „The Internet Times“:
10. Ерих Мария Ремарк: „Не приемайте нищо близко до сърцето си. Малко са нещата, които дълго време са важни…“
(Измислена ли е фамилията Ремарк)
Националистите разпространили слух, че истинската фамилия на Ремарк е Крамер (Ремарк – на обратно). Целта им била да докажат, че е евреин от френски произход. Това се случило след миграцията му от Германия. И до ден днешен в някои биографии може да се срещне тази измислена фамилия.
9. Джон Толкин: „Тъмните дела трябва да се правят в тъмнина…“
(Тъмните дела на Толкин)
Авторът на трилогията „Властелинът на пръстените“ е бил отвратителен шофьор. Хъркал е много силно и жена му го е гонила редовно да спи в банята. Също така Толкин е бил непримирим франкофоб – не понасял изобщо французите, начело със самия Вилхелм Завоевателя.
8. Стивън Кинг: „…ние сме проклети и обречени да мислим винаги какво е можело да бъде направено по-добре, дори когато постигаме всичко, което сме искали.“
(Рак на псевдонима)
Има момент в живота на Стивън Кинг, когато му забраняват да издава повече от една книга годишно. Но тъй като е неукротимо вдъхновен, искал да пуска нови и нови неща и започнал да създава творби под името Ричард Бакман. Един продавач в книжарница забелязал приликата в стиловете на двамата автори и съобщил в Библиотеката на Конгреса, че Ричард Бакман безсъвестно използва творчеството на Кинг и пуска „авторски“ книги, досущ като от майстора на трилъра. Кинг разбрал за случая, позвънил на продавача и му предложил да се направи разобличаваща статия като, даже бил готов да даде интервю. На бял свят се появил материал, в чийто пресрилийз пишело, че Ричард Бакман е починал от „рак на псевдонима“.
7. Антон Чехов: „Жената не носи никаква полза на Отечеството. Тя не ходи на война, не преписва книжа, не строи железопътни трасета, а заключвайки от мъжа си бутилката с водка, допринася за намаляването на приходите от акцизи.“
(Защо Чехов наричал жена си крокодил)
Интересно, че наред със стандартните комплименти и банални ласкави думи Антон Павлович Чехов използвал и доста неординарни такива. Например, в едно от писмата си до Олга Книпер я нарича „куче“ и „змия“. А в друго – „крокодил на моята душа“, доста лирично, нали?
6. Чарлз Дикенс: „Промяната поражда промени…“
(С какво столовете попречиха на Чарлз)
Всяка сутрин Дикенс започвал работа с преместване на мебели или с цялостно преустройство на стаите. Той бил много придирчив и претенциозен и не понасял столовете в кабината да не са разположени както на него му харесва. Мразел паметниците. Вероятно затова сега има само една негова статуя и тя е във Филаделфия. Първоначално семейството на Дикенс възприело произведението на изкуството доста скептично и отзивите били отрицателни.
5. Гертруд Щайн: „Свободната жена е тази, която си позволява секс преди сватбата и работа след сватбата.“
(Кой първи пише за гейовете)
Гертруд Щайн е първата писателка в световната история, която е посмяла да употреби в свое произведение думата „гей“. По мнението на много критици, това не е ни най-малко странно, защото тя самата е била лесбийка и не е криела този факт. Щайн си признавала и друго нещо – че мрази препинателните знаци. Специалистите са сигурни, че огромно влияние върху творчеството й са имали вълненията от онова време, както и наркоманът-писател Уилям Бъроуз.
4. Владимир Маяковски: „Аз рими за пари не съм каканизал, нито мебели трупах от махагон и от явор.“
(Най-важното са чистите ръце)
Маяковски имал патетична ненавист към всякакъв вид мръсотия. Зле измитите плодове върху ресторантската маса били равносилни на разстрел на сервитьора. А ако любимата му приятелка си позволявала да си зобне зърно неизмито грозде, той я заключвал в стаята и дълго след това фучал. Съществува версия, че Маяковски дълго време е боледувал от болест, причинена от немити ръце.
3. Джордж Байрон: „Нейната рокля започва твърде късно и завършва твърде рано…“
(Необикновена колекция)
Байрон притежавал доста маниашка колекция – кичури коса, отрязани от челата на любимите му жени. Кичурите, а понякога и цели къдрици, се съхранявали в специални пликове, върху които по романтичен начин били изписани имената на притежателките им. Някои историци твърдят, че до началото на 80-те тази колекция се е съхранявала някъде, но след това следите й се губят.
2. Оноре дьо Бальзак: „Този, който може да управлява жена, ще се справи и с държава.“
(Изгубеният роман)
Балзак вярвал в тантристкия постулат, че еякулацията не е нищо повече от загуба на творческа енергия. Бил убеден, че семето е мозъчна субстнация. Една сутрин след бурна любовна нощ, прекарана със сърдечна приятелка, Балзак възкликнал: „Тази нощ се лиших от един роман!“
1. Лев Толстой: „Уважението е измислено, за да покрива празното място, където трябва да е любовта.“
(Без тайни!)
В първата си брачна нощ със София Берс, 34-годишният Лев Николаевич Толстой изнудил 18-годишната си новоизпечена съпруга да прочете всички сексуални подробности от множество горещи връзки, описани от твореца в неговия дневник. Включително и забежки с крепостни селянки. Лев Николаевич искал между него и съпругата му да няма абсолютно никакви тайни.
На заглавната снимка: Стивън Кинг
ARTday.bg