Мартин Спасов с премиера на „Приятелят, когото нямам“ в София

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Поетът ще представи пред столичната публика най-новата си книга

Мартин Спасов е роден в Шумен на 29 юни 1985 година. Завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Първата му стихосбирка носи заглавието „Аз мога да цитирам тишина“. С нея успява да спечели Националната награда за поезия „Южна пролет“, Хасково – 2014 г. През лятото на 2015 г. става носител на престижното отличие Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“. През 2016 г. е награден с Национална награда за поезия „Дамян Дамянов“ – Сливен, а през 2017 г. – Нгарадата за изкуство икултура в родния си град.

На 16 октомври поетът ще представи най-новата си поетична книга, озаглавена „Приятелят, когото нямам“. Специално участие ще вземат актьорът Боян Младенов и китаристът Антон Яначков.

Резултат с изображение за martin spasov

Книгата ще бъде представена от нейния редактор, поетесата Маргарита Петкова, която споделя:

„Мартин Спасов е поет със свой собствен глас, който се откроява ярко сред кохортата на стихопишещите. Избрал класическата форма за своите стихотворения, той всъщност е много по-модерен от своите събратя по перо, защото виталните стрели на думите му уцелват сърцето на читателите именно чрез умението му да е точен без помпозност, да е честен без витиеватост и да е оголен до нерв и кост, без маниерност. „Приятелят, когото нямам“ е адресирана до всички, които ценят стойностната поезия, които не обичат клишетата, които имат нужда от приятел, когато „всичко се връща, освен онова, което искаш да върнеш.“
Приятелят, когото нямам всъщност е приятелят, когото носим в сърцето си, а поетът само ни помага да го преоткрием наново и да го оценим, защото „всеки сам си е причина да бъде между други сам.“

Премиерата е насрочена за 16 октомври от 19.00 часа в Столична библиотека, зала „Надежда“, а входът е безплатен.

***

Да отречем каквото можем.

И видното да отречем.

Проклинайки живота сложен,

да се отдалечим съвсем.

Да обвиним сезона хладен

за хладните ни рамене.

Това, което ти ми даде,

от себе си ли го отне?!

Да преброим до сто и десет,

преди да стреляме на сто.

Разделя се и тази есен

с непълнолетното листо.

Ще зазвучи в душите наши

вселенският прощален химн.

И всеки друг ще го уплаши.

Но нас ще ни успокои.

Мартин Спасов

Снимка на Издателство "Библиотека България".

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Той е мой

“Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те...

Вдъхновено от античния град Хераклея Синтика

Ако обичате да четете литературни сюжети, вдъхновени от античността, но вълнуващи днес заради непреходността на любовта и вечната борба между доброто и злото в...

Шарлот Бронте: Несподеленото щастие няма вкус

Шарлот Бронте е сестра на Емили и Ан, които също са писали. Най-известната ѝ творба е „Джейн Еър” и затова се прави грешният извод,...

Антъни Куин – страст до последно

Има филми, които не можеш да пропуснеш, независимо за кой път попадаш на тях от малкия екран. Има актьори, които променят светогледа ни, а...

Сократ: Наслаждавайте се на себе си!

Сократ е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция. Чрез проучвания и задаване на въпроси той създава нов клон на философията,...