За (не)толерантността към различните
Едва два дни след монтирането на люлка за деца със специални потребности в столичен парк, тя вече е повредена.
Люлката е рискова за използване след нанесената повреда, каза фотографът Анна Йончева. Люлката беше монтирана в парк „Света Троица“ в София, след като Йончева организира благотворителна кампания „Различните деца на България“ за събиране на средства.
„Люлката е в окаяно състояние. Току-що я снимах. Изпратих я отново на производителя“, обясни за програма „Хоризонт“ на БНР Анна Йончева.
Едни градят, други рушат
Не може една част от обществото да даряват, да искат да направят нещо хубаво и в един момент останалата част от това същото общество да руши, коментира фотографът.
Йончева разказа, че заключалката на люлката при първоначалния монтаж е била с тримилиметрова стомана, а вчера са сложили подсилена – от шестмилиметрова стомана. „Това нещо днес сутринта е усукано. С мен имаше мъж, който се опита с ръце да го оправи – не стана. Това нещо е хванато и с някакъв инструмент е въртяно и е усукано“.
Поставените стикери също са повредени
„Вчера сложихме стикери, на които пише „Комбинирана люлка, пригодена за деца в инвалидни колички“, тази сутрин част от надписа вече липсва. Първите букви са изтъргани, няма ги. Отдолу гумата, която е под платформата – това е гума, която е предвидена да издържа до сто килограмана на платформата, тя е изкривена“, допълни картината Анна Йончева.
Фотографът изтъкна, че вече има инцидент – паднало дете от люлката. Деца се струпват върху платформата без абсолютно никакъв родителски контрол, по 20 деца на люлката, сподели още свои впечатления от деня на монтирането на съоръжението Анна Йончева.
„Децата за мен тук нямат абсолютно никаква вина. Люлката е за абсолютно всички деца на площадката. Но те, някой трябва да им каже как да пазят това, което ползват. Пред очите ми едно дете падна под натиска на всички други. Вратичката се отваря, те се спускат по нея, въргалят се, блъскат я в земята – нито един родител около тях. „Това, което за мен лично е най-тъжно – аз, като родител на две деца, ако видя, че моето дете руши някакво съоръжение, без значение дали ще е това или някакво друго съоръжение, ще отида, ще му направя забележка, ще го контролирам заради неговата собствена безопасност, заради безопасността на другите деца. Но не, това не се случи.“
„Исках обществото да види тези деца усмихнати“
„Изложбата ще я има, просто обмислям дали да бъде с благотворителен характер, дали изобщо да се събират средства за втора такава люлка или да бъде изложба така, каквато ми беше, т.е. самият проект. Идеята ми беше да покажа тези деца, обществото да ги види, да научи за тях, да ги види усмихнати, щастливи. И ако във времето на проекта мога да сложа и едно съоръжение някъде, за да ги направя щастливи, ето, сложих го. Децата наистина бяха щастливи. Не мога да опиша с думи емоцията, която видях пред очите си. Как страхът, защото те не са се качвали, как техният страх, който беше в очите им, за две-три минути преминава в едно въодушевление, усмивка, страхотно изживяване и два дни по-късно… просто не знам. За мен наистина е отчайващо“.
Заглавна снимка: Георги Нейков, БНР; Източник: БНР
ARTday.bg