Българска следа във „Вълчата глутница“ на популярния руски писател Александър Бушков

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

В разговор с издателите си от „Персей“ Александър Бушков призна, че Богомил Райнов е любимият му писател

Един от най-четените руски писатели – Александър Бушков, се връща към тематиката на най-популярния си роман – „Лов на пираня“. Новият му трилър „Вълчата глутница“ (издание на Персей) разказва за презадоволени руски новобогаташи, които, търсейки нови развлечения, си плащат, за да прекарат две седмици в автентичен концлагер от времето на Сталин. Но нещата се объркват и те се оказват в капан, който може да им струва живота.

Скъпо рекламирана туристическа агенция предлага на бизнесмените, които, водени от желанието да опитат нещо ново и екстремно, решават да пребивават в концлагера, ръководен от актьори, играещи нацисти. Всичко изглежда съвсем безопасно. Преживяването за най-богатите включва дори и специални удоволствия, придружени и от нужната дискретност, което им позволява да се забавляват без свян и без да се притесняват за последствията.

Планираната почивка обаче се превръща в кошмар, когато от инсценировка лагерът се превръща в истински затвор, където надзирателите са твърдо решени да ги накарат да си платят за богатствата, натрупани с нечисти средства по време на смяната на режима в Русия. Измъчвани жестоко, лагерниците издават къде са скрили парите си или други свои тайни.

Новоруските бизнесмени, свикнали на охолен и спокоен живот, осигуряван им от парите, ще бъдат подложени на най-голямото изпитание в живота си, преживявайки истинската съдба на затворени в концлагер – от безсмисления, изнурителен труд, през изнасилванията, до гладуването, изтезанията и разбира се, смъртта на другарите си. Осъзнали, че симулацията се е превърнала в реална заплаха за живота им, затворниците се опитват да намерят изход, докато напрежението с всеки изминал ден се увеличава и повечето от тях се пречупват.

Досега пребиваващи в лагера инкогнито, богаташите започват постепенно да разкриват не само истинските си имена и професии, но и характерите си, обръщайки се и един срещу друг, за да се спасят. Освен с мъченията и униженията, на Вадим – собственик на вериги магазини в Шантарск – ще се наложи да се справи и с изневярата на жена си със собствения му съдружник, които също са сред посетителите на лагера. Опитал се безуспешно да им отмъсти, той вече трябва да се страхува не само от надзирателите, но и от останалите затворници. Единственото, което му дава надежда, е тайният тунел, за чието съществуване знае само той. Бизнесменът ще премине през ада, опитвайки се да се върне към предишния си живот. Опитът за бягство от лагера се оказва само началото на опасностите, които му предстоят…

Проследявайки историята на Вадим, авторът отлично успява да опише психиката и реакциите на един изправен пред ситуация без изход, предаден и уплашен до смърт човек, за когото морал вече не съществува и който е готов да спаси живота си с цената на всичко и всички.

Вълчата глутница - 1

Българска следа в романа:

Един от героите, който откровено се опитва да осъществи идеалното бягство от лагера, официално е сменил името си, наричайки се Емил (Боев) в чест на любимия си герой от романите на българския писател Богомил Райнов.

В разговор с издателите си от „Персей“ Александър Бушков призна, че Богомил Райнов е любимият му писател, от който се е учил.

Бушков е популярен с двете си романни поредици „Пираня“ и „Платина“, които са филмирани с голям успех. Романът „Вълчата глутница“ е напълно самостоятелен и е извън тези поредици.

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Добрата лъжа през погледа на Пипи Дългото чорапче

"Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си...

Димитър Подвързачов: Добродетелта е най-любимата кокетна гримаса на порока

Афоризмът е неочакван изблик, изненадващ гръм. Аз не ламтя да имам собствена къща: страх ме е, когато съдбата става извънредно любезна с мене. Когато жена ти...

На любовта пред вечния олтар: Николай Лилиев

„Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха!“ Неговите думи докосват сърцето, а душата направо ликува. Лилиев е поет, който ни напомня,...

Елена Рьорих: Пазете се от празните минути

„Любовта - това е мощна сила, чрез която всичко съществува във Вселената. Любовта е сила, която въздейства върху целия свят: всичко, което се прави...

Мари Лафоре – яркото слънце до Ален Делон (видео)

Тя се ражда на 5 октомври 1939 година с името на Лафоре е Майтен Мари Брижит Думеняк. С Ален Делон ги среща режисьорът Рене...