Интервю с авантюристичния философ, гост на „Банско Филм Фест“
Приключението трябва да се изживее на земята, в морето и на небето по едно и същото време, това е същността на философия на приключението и това е начинът да останеш винаги млад. Това каза в интервю за БТА Патрис Франчески, френски писател, философ, мореплавател, приключенец.
Пред БТА той разказа за философията на живота и за експедициите и приключенията, които е имал.
Още на десет години знае, че иска да пише книги и да се отдаде на приключенията, а на осемнайсет предприема първото си пътуване, което го отвежда в Южна Америка.
Всички негови авантюри изпълняват философията на приключението, която е открил за себе си и която сподели пред публиката на „Банско Филм Фест“. Именно фестивалът е причина Франчески да посети България. По покана на организаторите той изнесе презентация, с която разказа за себе си, за философския начин, по който гледа на света от позицията на човек, който е обиколил едни от най-екзотичните места на света, както и за погледа му върху живота и начина, по който трябва да се възползваме от отделеното ни на земята време.
Франчески е обграден с решимост и дух на авантюризъм. Пред репортер на БТА той разказа за последната си книга – „Животът, който избрах“. Изживян в морето, във въздуха и на едни от най-екзотичните, различни, а понякога и най-размирни точки на света. Книгата разказва за приключенията със снимки, проследявайки детството, младостта и зрелите години на Патрис Франчески. Много събития са поместени в страниците, а самият той е една енциклопедия и книга по философия едновременно.
Роден е във френския град Тулон през 1954 година. Животът му е отдаден на двете му страсти – писането и приключенията. Разказва със страст, но вече осъзнато и от мястото на човек, който е имал времето и опита да осмисли всичко, което е предприел като приключение. А той е приключенец, мореплавател, писател и летец, като във всяка една от дейностите, които го характеризират, търси философското, смисленото.
Писането му носи през 2015 година престижната награда за френска литература за къс разказ „Prix Goncourt“.
Патрис Франчески е първият пилот, който прави околосветска обиколка с моторен делтапланер през осемдесетте години на миналия век. Като авиатор и моряк организира въздушни и морски експедиции по света. Той е и запасен офицер във френската армия.
Франчески е ръководител на хуманитарни мисии в страни, в които има военни конфликти.
Снимка: YouTube
Последната Ви книга носи заглавието „Животът, който избрах“. Дадохте ли си отговор защо избрахте този живот, проследявайки целия път, който сте минали до момента?
Разбира се. Когато бях десет – дванайсетгодишен имах шанса да знам, че искам да правя само две неща в живота си – да пиша книги, всякакъв тип книги и да живея в приключения, всякакъв тип приключения. На осемнайсет години започнах и тази книга разказва историята на живота ми в продължение на тези четиридесет години.
Кое беше първото ви приключение?
За да започна с моите приключения трябваше да избягам от къщи. Бях на осемнайсет години, заминах за Южна Америка без пари. Бях търсач на злато и дървосекач. Върнах се във Франция, когато станах пълнолетен, написах първата си книга и на 20-годишна възраст осъществих първата си експедиция при конгоанските пигмеи.
След това нещата започнаха едно след друго. Исках да изживея приключението в неговите три измерения: земята, морето и небето. Направих много етноложки експедиции на земята, при племената от Папуа Нова Гвинея, пигмеите в Африка и индианците от Южна Америка.
Като пилот на самолет направих първата обиколка на света със свръхлек летателен апарат. Като моряк направих обиколката на света с традиционните големи кораби на ветрила.
В продължение на двайсет години бях ангажиран с хуманитарни дейности на различни континенти и страни, включително Босна, Сомалия, Руанда, Камбоджа, Судан и, в смисъла на войник, войната в Афганистан и войната на кюрдите в Сирия. И ето моя дух на приключението. Това е начинът, по който аз разбирам, че приключението трябва да се изживее в трите му измерения – на земята, в морето и на небето, по едно и също време. Това е философията на приключението и това се нарича да останеш винаги млад.
Успя ли някой от тези аспекти да надделее? Има ли място, на което се чувствате най-добре?
Не, обичам и трите приключения по еднакъв начин. За мен, ако липсва едно от тях, всичко липсва. Трябва да бъдат свързани едно с друго.
Живял сте сред племена, като пигмеите и други, как Ви допуснаха тези хора, приеха ли Ви и какво научихте от тях и те от Вас?
Истината е, че всички хора са еднакви навсякъде. Дори да става дума за общества, които са много примитивни, хората биват задвижвани от едни и същи неща. Това, което ги движи, е техният интерес и тяхната страст. Едно и също нещо е при тях и при нас. Всъщност, те не са различни от нас, единствено в изразяването на тяхното ежедневие.
По-труден или по-лесен е животът им? Ние имаме удобствата, но и живеем в стрес, отдалечени сме от природата?
Трудностите са много различни, но всеки един има своите трудности. Те имат различни трудности от нашите и ние имаме различни трудности от тях.
Ако трябва да избирате как бихте живели?
Предпочитам както живеем ние, по-богато е. Имам предвид на интелектуално ниво. Светът на тези племена е много свит и ограничен в интелектуален смисъл, откъм познание. Обичам да живея с тези хора, но не за целия си живот, всеки един човек е със собствения си живот.
Във всяка една ваша експедиция или приключение търсите по-мащабен ефект, в какво се изразява това?
Това, което ме интересува, е да си отговоря на три въпроса, три въпроса на знанието, тъй като приключението е един инструмент на знанието. Целта на приключението не е човек да се забавлява с него. Трябва непрекъснато да си задаваме трите въпроса на приключението и философията, свързана с него. А те са: как светът работи; какво е точно животът; и другите, кои в действителност са тези други? Това са трите въпроса, които са философски и метафизични, които са свързани с приключението. Тези, които не си задават тези въпроси, рискуват да минат през живота, без да разберат и да научат за него. Не трябва животът да се разглежда през собствения корем, през удоволствието. Това е черта, запазена за животните. Трябва да се мисли с главата и единствените, които могат да го правят, това са хората.
Всяко едно от приключенията дава по частица, която да отговори на тези въпроси или търсите голямото приключение, което да отговори като цяло на тях?
Винаги съм в търсенето на най-големите приключения, които мога да предприема и взимам всички приключения, които се отварят като възможност.
Трябва да осъзнаем едно много важно нещо и това е, че животът е трагичен, тъй като раждайки се, ние ще умрем един ден. Всеки един, който се е родил, е обречен също така и да изчезне. Когато осъзнаем това е важно какво ще правим с времето, което ни е дадено, какво ще направим с малкото време, което животът ни дава като възможности. Човек не трябва да се страхува от това да умре, трябва да се страхува от това да живее зле, имам предвид спрямо малкото време, което животът ни дава. Това е, което приключението ни научава.
Ето защо, за да отговоря на вашия въпрос, колкото времето минава, толкова повече се доближаваме до собствената си смърт, всеки един човек без изключение. Вследствие на което, колкото по-малко време ни остава, най-важното, което трябва да направим, е да не го пропиляваме. Затова, колкото повече напредваме във времето, толкова повече трябва да се забързваме. По-голямата част от хората колкото повече остаряват, толкова повече забавят собствения си ход. Това е голяма грешка. Всъщност, трябва да се забързаме, тъй като има все по-малко и по-малко да се губи. Това е тайната на младостта.
Философски сте настроен към живота и поставяте на високо ниво интелекта и развитието на хората. Виждайки войните, нещастието на хората, как си обяснявате, че човекът е най-интелигентното същество, а в същото време има такива страдания?
Интелигентността на човека не го предпазва от войната. Истината е, че обществената агресия не е нещо, което е извън човека. Тя е в човека и прави част от състоянието да бъдеш човек. Затова хората се бият един с другиго през цялото време. Личност срещу личност или общество срещу общество. Казвайки това не се опитвам да съдя хората. Имам намерението да констатирам един факт, просто ей така. Вследствие на което, войната е нещо, което е неизбежно, просто трябва да живеем с него и да се справяме с него.
В България сте за „Банско Филм Фест“, ще представите в презентация себе си, какво искате да оставите като спомен, като усещане, може би дори като съвет на публиката?
Това, което искам да оставя като усещане след себе си на „Банско Филм Фест“ е, че трябва да се премине първия етап на приключението. Трябва през цялото време да мислим за това, което ние правим и това, което другите правят.
Приключението само по себе си е размисъл върху това, което ние правим с цел да добием съзнателно знание върху това, което се случва. Да се изкачват планини и да се влиза в дълбините на пещерите не би имало никакъв смисъл, ако не можем да направим своето заключение и да натрупаме своето знание върху това какъв е смисълът на живота и начинът, по който ние му влияем.
ARTday.bg