Ян Балабан: В някои неща ние, хората, сме по-добри от ангелите

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Премиерата на новата книга „Тук сме“ от големия писател се състоя в Чешкия център

„ТУК СМЕ“ събира десет разказа, които са фини и красиви като дантела. А и колкото повече страници прелиства човек, толкова по-ясно си дава сметка, че пред него се разкрива една цялостна история, просто е нужно време да опознаем детайлите, да подредим пъзела.

Ангели със счупено крило – и така можем да определим героите, които рисува Ян Балабан. Един от тях, Петър, иска да създаде картината на живота си – като улови в нея светлината. Емил пък е твърдо убеден, че е провалил всичко и сега пред него има един изход – смъртта. Точно тя се докосва до Саша, която разбира, че цял живот е бягала от истината, а да си отиде от този свят, без да я приеме, просто не може…

Свързано изображение
Ян Балабан

Ян Балабан живее и твори в един от най-суровите чешки градове – Острава. Затова и атмосферата на Чешкия север се е отпечатала и в десетте разказа на „ТУК СМЕ“. Героите му – подобно на самия него, са хора, изпуснали нишката на живота си. Те страдат и търсят истината, взират се напразно в миналото си, пръв техен другар често е бутилката, затова дори и душата си представят така – като тайнствена бутилка, която се носи нейде из човешкото тяло.

Стилът на Балабан дава сериозно основание на чешките критици да заговорят и за нов начин на писане, който наричат на името на автора. Ранната смърт на писателя слага за жалост край на това самобитно явление, но и така литературното наследство, което оставя Ян Балабан, не е малко. Нежни и докосващи са например разказите от сборника „Може би си отиваме“, а в житейска равносметка пък се превръща романът „Попитай татко“ – и двете книги вече са излезли на български.

А нишката, която свързва десетте разказа на „ТУК СМЕ“ е повече от жилава. Това е всъщност надеждата. Без нея героите на Балабан вехнат и чезнат, стават прозрачни, по думите на един от тях. И пак тя – надеждата, слепя съдбите им и се превръща в слънцето на хоризонта. Защото и най-тъжната страница заслужава добър финал. Важи с еднаква сила и за книгите, и за живота. Ето доказателства и от тези обикновени, често провалили живота си мъдреци, с които населява книгата си Ян Балабан…

Неподправени сентенции, които ни помагат и ние да изречем: ТУК СМЕ!

В някои неща ние, хората, сме по-добри от ангелите.

Чувстваше се като жива страница от книга, трептяща в ръцете на онзи, който я е разтворил.

Всеки някога за някого е никой.

За някои неща ангелите не са достатъчни, тях може би трябва да ги обсъдиш с хората.

Стремежът не е още вяра, която да спаси човек от депресии и пиячка.

Той, който цял живот мечтаеше да принадлежи някому, въобще не успяваше да е част от нещо.

Тайната на успеха се крие в това, че регистрирам всичко, а не виждам нищо.

И му стана тъжно, тъжно за него, но само за секунди. Внезапно всъщност го обзе познание. Изведнъж разбра, че ще умре, че вече ще е само зрял, а зрелостта е дяволски близо до смъртта.

Блус, само блус, той е преградата между теб и смъртта.

Смислите се отделяха от нещата, падаха върху главите им като есенни листа.

СЪБИТИЕТО:

На специално събитие в Чешкия център преводачът Красимир Проданов представи книгата „Тук сме“ на Ян Балабан (издание на „Изида“). Чешкият писател е едно от най-стойностните явления в родината си през последните няколко десетилетия. На практика е от поколението, поемащо диригентската палка от ръцете на Бохумил Храбал и Милан Кундера, но съдбата е жестока към него… Отива си от света ни едва на 49 години. Въпреки това литературното му наследство е достатъчно внушително, че съвременните анализатори в Чехия да заявят, че мястото на Ян Балабан е сред класиците в чешката литература.


В събитието взеха участие Ева Коварова, която прочете откъси от книгата в оригинал, както и преводачът Красимир Проданов

Българската премиера обаче насочи вниманието и към нещо друго. За нашия читател е твърде любопитна средата, в която израства Ян Балабан. Острава е един от най-особените чешки градове, наричан в епохата на социализма „металургичната столица на Чехия“. Всъщност традициите в добиването на въглища са стари вече няколко столетия. Залежите са открити още в края на 18. век. Това оставя траен отпечатък върху характера на района – малки селца буквално за една нощ се превръщали в големи населени места, за да се обединят и така да се роди голямата Острава. Писателят черпи вдъхновение от своенравните характери, от смесването на много народности, от унилото всекидневие на собствения си град. Често жителите на Острава казват, че задуха ли вятър в Чехия, в техния град той се вижда – буквално, заради газовете и химическите съединения, отделяни при добива на суровини. Именно тази минорна обстановка превръща в материя за своите разкази писателят. Раждат се творби, които са много докосващи и задълбочени. Фактът, че чичото на писателя е е известен теолог-евангелист също се отпечатва в творчеството му. Църквата на чешките братя дава много материал за размисъл на Ян Балабан. Героите му, от друга страна, са хора без бъдеще, безнадеждно объркани и съсипани. Ценното е, че винаги край тях има светлинка, но процесът по нейното достигане е сложен, лъкатушещ, стръмен като планинска пътека. Всичко това важи и за „Тук сме“.

Общо десетте творби са свързани като дантела, нежно и изящно, запознават ни с груби образи, с мъже, които плачат, и жени, поверяващи съдбата си на своите деца. А голямото умение на писателя е в това, че превръща разстроената мелодия на животите им в един ангелски хор. Толкова изящен е стилът му и толкова дълбоко се отпечатва в съзнанието на читателя всеки негов ред!

Резултат с изображение за попитай татко

Важно е да се знае и друго – Балабан създава творбите си, сред които многократно награждавания сборник с разкази „Може би си отиваме“ и романа „Попитай татко“ (и двете книги са издадени на български), в една провокативна по отношение на литературното творчество среда. Сам писателят участва в едно от първите издания на фестивала „Протимлув“, който дава шанс на много млади творци, включително на най-новата носителка на Нобеловата награда за литература Олга Токарчук. Острава притежава и уникален културен център „Фидуция“, съставен от антиквариат, галерия и клуб за срещи, в който се провеждат повече от сто събития всяка година, посветени на литературата. Всичко това обяснява защо макар и останал верен на своята Острава, писателят все пак успява да впечатли изключително много чешката публика. „Тук сме“ предлага едни от най-добрите му творби в това отношение. Тъжни, но топли, а заедно с това задушевни, макар и тежки – разказите разкриват един свят, в който човешката душа се пречиства, за да заблести отново със светлината, която я прави небесна. А точно умението да разкаже за всичко това е най-ценното, което ни предлага Ян Балабан.

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

С най-дългия ден в годината започва празник до безкрай

Тази вечер, малко преди полунощ, настъпва астрономическото лято. Най-дългият ден в годината. Ден, който изпълва душите ни с очакване хубавото да се случи. Нищо не...

Ицко Финци ще представи днес книгата си „Пет пиеси, разказани от актьор“

Днес в кино "Влайкова" в 18.30 часа ще бъде представена книгата на Ицко Финци "Пет пиеси, разказани от актьор", съобщиха от екипа на издателя...

ДА гледаш и да виждаш

На днешния ден, 20 юни, през 1925 година от света на живите си отива едно от големите имена в психотерапията – Йозеф Бройер. Предлагаме...

Салман Рушси: Книгата е версия на света. Ако не я харесваш, я игнорираш.

Ахмед Салман Рушди е британски писател от индийски произход. Роден е на 19 юни през 1947 година в Бомбай. Стилът му, смесващ митология и фантазия...

Галерия „Ракурси“ представя лятна изложба

Лятна изложба е подредена в галерия „Ракурси“ от днес до 12 юли, съобщават от екипа. Експозицията включва произведения на Димитър Буюклийски - Мичи, Едмонд Демирджиян, Георги...