Чрез тях в Горна Оряховица миналото се докосва до бъдещето
„Днес ида да ви честитя Новата година и да ви известя, че приех любезния ви портрет. Пожелавам ви такива срещи за Нова година“ – гласи послание от 30 декември 1905 г. На картинката са изобразени прегърнати млади хора в традиционно баварско облекло, а картичката е част от богатата колекция на Историческия музей в Горна Оряховица, наброяваща над 4 хиляди екземпляра войнишки, великденски и, разбира се, коледни и новогодишни пощенски картички.
Картичките носят посланието на своя подател на руски, български, френски, немски. Днес можем да узнаем неговите тревоги, надежди и мечти – казва Теменуга Йорданова.
Наред с класическите религиозни сюжети, празничните картини в началото на 20 век са свързани с красиви девойки, усмихнати коминочистачи, зимни пейзажи, семейства, събрали се пред новогодишната елха, приказни герои, носещи подаръци. Има и такива, които сами говорят за времето си, като картичката с деца в молитвена поза, а под елхата вместо подарък стои сабя. Датата е 24 декември 1907 – годината на Балканската война.
В България изпращането на коледни картички се превръща в мода почти едновременно с останалата част от Европа – в края на 19 и началото на 20 век. Но те са известни още по времето на Османската империя в крайдунавските градове Русе, Видин и Лом, където пристигат с поща от Виена. Първите са били черно-бели, впоследствие започват да ги оцветяват.
Фамилията на княз Фердинанд Сакскобургготски се записва в историята с появата на първата илюстрована картичка в Княжество България. Това става през 1896 година по случай покръстването на престолонаследника в православната вяра. Става ясно, че е коледна само от посланието, изписано на гърба ѝ.
На нея е изобразен малкият Борис. Тя не се съхранява в музея в Горна Оряховица, но е ценна за България. След 1898 г. картичката с лика на Борис започва да се издава почти всяка година и хората я приемат като коледна – разказва Теменуга Йорданова. – Фердинанд полага началото и на фамилната колекция от поздравителни картички, допълвана след абдикацията му от цар Борис III, а по-късно и от Симеон II. Дело на три поколения, тази колекция е една от най-богатите в света, печелила е редица международни награди и продължава да се поддържа от бившия премиер Симеон Сакскобургготски.
Във фонда на Историческия музей в Горна Оряховица се съхраняват 1589 коледни картички. Те са различни, имат многостранно тълкуване за периода, в който се изпращат. Кои са най-нестандартните и интересни?
Можем да ги разделим в няколко категории – отговаря г-жа Йорданова. – В първата влиза най-старата с коледно послание, с дата 2 януари 1903 г., на която е изобразена лодка в морето. Във втората категория влиза една от най-ценните картички – с лика на юношата Борис III във военна униформа от 1912 г. В третата категория можем да включим най-старата с изображения на деца, теглещи шейна и новогодишно послание от 1917 г.
В България масовото изпращане на картички започва след Втората световна война. Сред изображенията изпъкват заводи и родното ТКЗС, а сред пожеланията – апелите за мир и социализъм. Има картички с новогодишен поздрав от 1906 до 1922 година, от които необичайни на пръв поглед са разходка в гората, статуя на майка с деца, Наполеон и поздрав от казармата. Но независимо как е поднесен поздравът, от картичките винаги личат искрените благопожелания за настъпващите празници.
Тоталитарният режим у нас изтласква от пазара и от съзнанието на атеистичната младеж идеята за Дядо Коледа, подменена с Дядо Мраз. Евангелският дух напълно изчезва. Едва през 1976 година Български пощи издават първата честитка от 1 стотинка, с образа на Дядо Мраз.
Днес все по-често изпращаме дигитални картички, което говори, че миналото успява да се докосне до бъдещето. И макар че изпращането на картичките не е в първоначалния смисъл, то отново докосва хората и им припомня да бъдат добри не само по празниците. Искам да се обърна към слушателите на „Радио България“ да отворят една нова страница в живота си, на която посланията да са за здраве, щастие и благодат на тях и семействата им. Нека забързаното ежедневие не позволява на традициите да отмират! – пожелава от сърце Теменуга Йорданова.
Източник: БНР; Снимки: Исторически музей – Горна Оряховица
ARTday.bg
