Избрана лирика на поетесата ще зарадва почитателите на ритмичното слово
„Голямата тема у Багряна, разбира се, е любовта и на нея са подчинени – от нея произтичат – всички останали теми: пътешествията, рискът, полетът, надмогването на гравитацията със или без „птица с моторно сърце“, самотата, споменът… Главният концепт на поетическото ѝ съзнание е, че влюбеният човек е извънположен спрямо света. Той е в едно необикновено и рядко състояние на „флуидност“ (вечност?), изключващо тук-и-сега: сезоните, дните и нощите, луната и слънцето, цветовете на хоризонта, приливите и отливите са не знак за време, а картинни маркери-разкрития – образи, визуализиращи преживяването. Дори жертвата е следствие на чувството: тя не се определя от това да бъдеш потърпевш и страдащ, а произтича от доброволното потискане/лишаване от егото си в името на любовта, от преотстъпването на себе си на любовта и постигането на едно вторично, но по-висше, свръхбитийно оличностяване.“
Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров в откъса от предговора на “Аз обичам самата любов”
В тази книга поезията на Елисавета Багряна достига до българския читател по необичаен начин. Целта на съставителството е да я открием за себе си, (пре)прочитайки я. Съдържанието обхваща всички значими текстове на поетесата, въведени като чиста поезия: линеарен текст без начало и без край.
Въпреки че хронологията на възникването на творбите е запазена, те не са подредени според вътрешните социокултурни и екзистенциални етапи и контексти, в които са публикувани. Премахнати са всички прагове на рецепцията, които биха могли да я обременят идеологически: граници (рамки), дати и пояснителни бележки – и произведенията са поднесени в пределно отворен и неограничен режим на четене (което може да тече и в обратна последователност – отзад напред). Важно е художественото съзнание на Багряна, породило тази хармонична, тревожна, на места минорна и силно рефлективна лирика, да култивира у читателя взискателен вкус и българският език да бъде усетен през неговите сакрални звукови вибрации.
„Аз обичам самата любов“ излиза на книжния пазар с логото на издателство „Colibri“.
Снимка: Българска история
ВИК
Във тази стая – тясна, тъмна, ниска,
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.
А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край всеки враг беззлобно ще отмина.
И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в царски празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи. –
Че мойта младост, огненопламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо
като вихрушка над света ме вдигат.
ЛЮБОВ
Кой си ти, на моя път застанал,
моя сън от клепките прогонил,
моя смях от устните откъснал?
И магия някаква ли стана? –
Виждам те на старите икони,
чувам те в съня си нощем късно:
гледаш ме с очи на похитител,
а в гласа ти всеки звук ме гали.
Кой си ти, в духа ми смут запалил,
Мефистотел ли, или Кръстител?
А сърцето мое доверчиво
пее – птичка в цъфнала градина,
пее – и нарича те: Любими.
И покорна, шепна аз щастлива,
както на Исуса – Магдалина:
– Ето моите ръце – води ме!
ARTday.bg
