От Добромир Банев
Казват, че хубавите неща са краткотрайни като любов. Но хубавите неща могат да оставят след себе си дълга следа, защото има и любови, обречени на вечност.
Неделя е. Най-пустата неделя, която помня през целия си досегашен живот. Звукът от падането на всяка капка дъжд по перваза на прозореца е част от най-неподражаемата симфония, изпълнявана някога от природата. Снегът се опитва да надделее, но усещането за пролет сякаш бързо го разколебава и тежките снежинки изчезват преди да са угодили на гравитацията, която остава непоколебима.
Нито един човешки силеут, нито едно куче, нито една кола. Светът е спрял като повреден часовников механизъм, докато ние, само за два дни, в голяма степен успяхме да насочим погледите навътре към себе си.
Малките неща са безценни, вещите не струват пукната пара.
Някак съвсем естествено първоначалният страх в очите ни отстъпи място на отговорността, вдъхна ни решителност, на каквато бяхме забравили, че сме способни. Затворени между стените на апартаментите си, ние обичаме още по-всеотдайно, готови сме да изразим подкрепа, искрено сме притеснени за хората, които имаме щастието да са част от нашия крехък живот. Не спираме да говорим по телефоните и да обменяме мисли и чувства чрез електронните си устройства. Онлайн любов, онлайн приятелство, онлайн връзка с всички от семействата ни.
Има някакво благородство в начина, по който за кратко осъзнахме, че наистина не можем един без друг, защото ние сме социални същества и като такива ни е ужасно трудно да съществуваме в условия на изолация. Понякога израстването се случва толкова бързо, че мъдростта подранява в тишина, каквато глухите не помнят. Тази тишина ни прави добри. Тази тишина предвещава живот, който съвсем скоро, сигурен съм, ще избухне с цветовете на идващата пролет.
Най-пустата неделя едва се влачи по изкъртените плочи на тротоарите, но във всеки от нас има увереност, че всичко ще бъде наред. Няма да позволим на някакъв вирус да ни лиши от удоволствието да останем заедно, един до друг да изживеем всички онези прекрасни мигове, които съдбата е отредила да споделяме. Защото смисълът на самия живот е именно в това – да бъде споделян.
Вярвам в дългата любов. Късите не са ми по мярка. А в тази пуста дъждовна неделя любовта едва сега започва.
Добромир Банев
Снимка: Валентин Иванов-sValio
ARTday.bg
