Романът се превърна в задължителен за четене
От носителя на най-големите литературни награди на Скандинавския север идва епична любовна история за богато семейство от Хелзинки и за мъжа, който разкрива техните тайни.
Три велики романа на Шел Вестьо го утвърдиха като водещото име сред съвременните финландскошведски автори. „Където някога вървяхме“ беше преведен на повечето европейски езици и бе отличен с наградата „Финландия“, най-престижната в родината му, а филмът по него бе номиниран за „Оскар“. „Мираж 38“ бе удостоен с Наградата на Северния съвет за 2014 г. „Небето, жълто като сяра“ получи наградата на Обществото за шведска литература. След първите два романа, това е третият, който излиза на български в издание на „Персей“ и превод на Росица Цветанова. Номиниран е във Франция за наградата „Жан Моне“ и Наградата на читателите.
Семейството на младия герой разказвач заминава за почивка в скромна селска къща, която са наели край морето, където небето носи оттенък на жълта сяра. Разказвачът е потомък на средната класа, но това лято се сприятелява със самоуверения Алекс Рабел, внук на индустриален магнат. Той се влюбва в Стела, по-малката сестра на Алекс. И така започва бурна и неизбежна любовна връзка, която обхваща години. Светът около тях се променя, както и животът им. Но под блестящото лустро семейство Рабел крие тъмна тайна.
Повествованието се простира от избелелите от слънцето спомени от детството на разказвача от 60-те чак до днес, когато мракът все повече се сгъстява.
Майсторски написана история за любов и предателство, надежди и мечти, насилие и съучастие, приятелство и спомени, как те се променят с времето и как се изграждаме като личност от любовта, провала и времето, в което живеем. Шел Вестьо наистина е в най-добрата си форма.
Отзивите:
„Дори и за секунда не се съмняваме, че Вестьо е един от най-големите писатели на Скандинавския север днес.“ – Svenska Dagbladet
„Тъжна и красива история за пропастта между поколенията, за класовите различия и социалните промени, за моралната отговорност на автора – как колективните лъжи са безконечни, въпреки всички усилия за обратното – и за трудностите да се преодолеят предразсъдъците спрямо половата и етническа принадлежност. Роман за мечтите и разочарованията.“
„Красива любовна история, но и размисъл за това, което разделя социалните класи, тази пропаст, която често определя съдбите… Страстно ще обикнеш тази книга.“ – Télérama
„Сага, която се простира четири десетилетия. А също и опустошителна любовна история, портрет на цяло поколение, нарисуван от автора, който се превърна в задължителен за четене.“ – Biblioteca
„Финландецът Шел Вестьо написа завладяващ и наситен с големи емоции роман за любовта, превърнала се в приятелство, и приятелства, които потъват в мръсотия.“ – Politiken
„Роман в голямата традиция на реализма и психологията, където хората, които изглеждат наранени, всъщност преминават през екзистенциалното предизвикателство, което животът предлага на всички нас.“ – Jyllands-Posten
„Драматичен триъгълник. Новият роман на Шел Вестьо е за любовта и класите, властта и насилието. Централната история е за връзката между разказвача, неговия приятел Алекс Рабел и сестра му Стела, в която разказвачът се влюбва като тийнейджър. Връзката се разпада, но той никога не се откъсва от нея – любовта на живота му. История, която е разказана завладяващо и красиво.“ – Weekendavisen
„Страхотен роман на нашето време – за любовта, приятелството и провала. Изкушаващо е да се види авторът като алтер его на разказвача, тъй като те са на една и съща възраст, и двамата са писатели, но Шел Вестьо твърдо заявява, че това е роман, а не автобиография.” – Litteratursiden
„Толкова искаш да стигнеш до края на книгата, колкото искаш книгата никога да не свършва.“ – Хелсин Саномат
„Грандиозен и епичен начин да се разкаже любовна история, напомняща класики на Ивлин Уо и Джон Ървинг.“ – Arbetarbladet
„Великолепен роман от Хелзинки. Точно като класическите семейни саги, като „Буденбрукови“ на Томас Ман и „Гепардът“ на Джузепе Томази ди Лампедуза.” – Dagens Nyheter
ARTday.bg
