Навръх Задушница едно стихотворение от ИвайлоБалабанов
ЖИВОТ
от ИвайлоБалабанов
Снегът лежа до май. Къде е?
Снегът е пролетна трева.
В две крайности светът живее.
Сега разбираме това
и болката ни тихо хлипва
във този погребален час.
А някаква жена защипва
изпрани облаци над нас.
Засмяна, ангелоподобна,
сред пелени и светлина,
за тази музика надгробна
тя няма никаква вина.
Тя има право да нехае:
един умира – друг расте…
И целият квартал ухае
на смърт и къпано дете.
Снимка: Pixabay
ARTday.bg