Девет години от смъртта на именития актьор и режисьор
Иван Асенов Андонов е български киноактьор и филмов режисьор. Известен е като режисьор на знаменити български филми като „Дами канят“, „Опасен чар“, „Вчера“ и „Адио, Рио“, както и с ролите си във филмите „На малкия остров“, „Отклонение“ и „Иван Кондарев“. Носител на множество кинонагради. Занимава се с живопис, особено през последните си години, открива над дузина изложби.
Завършва специалност актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1956 г. в класа на проф. Моис Бениеш. Първата си роля в игралното кино получава през 1957 г. във филма „Години за любов“.
Дебютира като режисьор през 1963 г. с филма „Пейзаж“. Художник от 1965. „Трудна любов“ (1974) се оказва първият игрален филм, който режисира. Следват класически български филми като „Самодивско хоро“, „Покрив“ (носител на награда на Фестивала на българския филм във Варна), „Дами канят“, „Бяла магия“, „Опасен чар“, „Мечтатели“, „Вчера“.
„Бяла магия“ взима второ място в Кадис (Испания). „Опасен чар“ печели голямата награда в Кианкиано (Италия) и специалната награда на журито в Шамрос (Франция). „Мечтатели“ е награден на фестивала във Варна. „Вчера“ е отличен с наградата на зрителите във Варна, с Голямата награда в Сан Ремо (Италия) и с награда за най-добра режисура в Москва.
Умира на 29 декември 2011 г. в София.
Иван Андонов споделя:
„Не се отказвам от нищо, което съм направил. Може ли човек да се откаже от децата си?”
„Аз не съм светец, не съм праведник, съдник на никого не съм. Не смея дори да се нарека творец. Аз работя и се опитвам да кажа това, което мисля, на езика, който аз си избера. Дали искам да говоря с езика на живописта или с езика на киното – сам избирам средствата и решавам по какъв начин да разкажа една история. Ако някой запомни едно от нещата, които съм правил, няма да бъда никак недоволен.”
„Страшно обичах да записвам приказки по радиото или в „Балкантон”. Любовта ми към театъра и киното вероятно е почнала някъде от приказките. Те са извънредно важни, защото в тях има много истина, но вече няма кой да ги записва. Нищо не ми доставя толкова голямо удоволствие, колкото рисуването. Заспивам и сънувам живопис. Събуждам се и мисля за картини. Страхотно е! Също като да можеш да се отдадеш само на една жена. Прекрасно е!”.
„Не мога да кажа, че съм бил безразличен към жените. Но така или иначе съм устроен моногамно и може да прозвучи малко смешно, но колкото пъти съм се влюбвал, толкова пъти съм се женил… Разбира се, и развеждал… Само че, когато съм се влюбвал, съм обичал да бъда верен. Аз много високо ценя любовта. Смятам, че тя е най-върховното човешко чувство. Тя е, която най-много облагородява. Тя ми дава най-голям стимул за работа. Но ако има само работа и тя не е озарена от любов, нищо няма да се получи”.
За Иван Андонов:
„Никога и никъде не срещнах подобен човек. Той обичаше да бъде сам, а аз обичах да му създавам самотата, която е необходима, за да направиш нещо хубаво в изкуството “, споделя съпругата Люба Маричкова.
„В тези очи имаше всичко – имаше ирония, имаше топлина, имаше съчувствие, имаше добронамереност”, казва за Андонов Илка Зафирова, а Мария Статулова добавя: „Просто Иван беше по-умен от артистите. Защото артистът гледа само своята роля, а режисьорът вижда целия филм. Иван умееше, като един космически диригент, да ни ръководи с невидима палка. Така, както майката подбутва детето да проходи. По този начин той се отнасяше към актьорите, с невероятна любов и грижа”.
На заглавната снимка: Иван Андонов и Люба Маричкова
ARTday.bg
