Поетът и издателство „Рива“ издават лириката на Вазов като жест на благодарност към Учителя на поколения български писатели
През 1919 година, българският народ посреща новините за унизителните клаузи на Ньойския диктат с небивал трагизъм и възмущение. Проф. Иван Шишманов разказва за събитията така: „На 27 ноември 1919 година в църквата „Света Неделя“ е отслужена панихида за загиналите по бойните полета. Сред присъстващите спонтанно възниква идеята да се направи траурно шествие .Множеството с черни хоругви тръгва по улиците на столицата. Покрусените хора подминали Двореца и се отправили към улица. „Раковска”. Начело на шествието бавно пристъпвали професори от университета, интелектуалци, духовници от Светия синод, ветерани от войните… Някой предложил покрусените хора да отидат пред дома на Вазов, за да чуят неговия глас и хилядното множество се отправя натам… народният поет се обърнал развълнуван към множеството с думите : „С бодър дух трябва да посрещнем ударите на съдбата, без да се отчайваме, без да изпадаме в униние… Да бъдем всички убедени, че ще превъзмогнем нещастието си и ще създадем една нова, единна и мощно духовна България! Не се отчайвайте!… Жив е българският бог!“.
„Това е Вазов – изключителен майстор на словото, общественик, Патриарх на българската литература, изследовател и изкусен познавач на българската история и баща за народа в моменти на страхове и съмнения“, казва Деян Дойнов, кмет на община Сопот. През 2020 година отбелязваме 170 години от рождението на Иван Вазов, но цялото човечество, не само българския народ, се намира в време на криза, страх, трудности и съмнения. „Да се обърнем към Вазов, към мъдростта му и към способността му да обединява и издига духа“, призовава кметът. Защото духът се издига не с тържества, а първо с поставяне на устои и ценности.
Община Сопот ще посрещне 170-тата годишнина от рождението на Иван Вазов с тържества и инициативи в ограничен мащаб, които ще се случат при спазване на най-строги противоепидемични мерки. Това не бива да пречи на разбирането, което носим за Вазов в сърцата си, не бива да омаловажава нито значението, нито завета му. В тази знакова година носител на националната Вазова награда за литература е Борис Христов.
Борис Христов е роден на 14-ти август 1945 г. в село Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник, после българска филология във Великотърновския университет (1970 г.). След дипломиране работи известно време като учител и като журналист. Прави общ дебют с още двама творци в сборника „Трима млади поети“ (1975 г.), а самостоятелен дебют – с „Вечерен тромпет“ (1977 г.). Президентът Жельо Желев отправя покана към Борис Христов да стане вицепрезидент, но поетът категорично отказва. Носител е на Голямата литературна награда на СУ „Св. Климент Охридски“ (2000 г.), както и на ред други литературни отличия. През 2010 г. в писмо до Министерския съвет обяснява, че отказва да получи присъдения му вече орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.
Борис Христов е съставител на антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“ (1994), „Български разкази“, „Народни устни писмена“ (1995), „От изгрев солнце до заник“ (1997) и на смятания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи, „Веда Словена“ (1997).
След появата на „Вечерен тромпет“ Радой Ралин казва: „Непременно притежавайте тези стиховете! Книжка, все едно, няма да си купите. От библиотеките трудно ще ви намерят – къде 5000 библиотеки са се вредили при 1000 тираж? Тогава си вземете една тетрадка от 50 страници и си я препишете тази стихосбирка… Поетът просто те превзема. Откога ни се четеше такъв поет!“.
Поетът в с. Лещен
МОЛИТВА
от Борис Христов
Мъглата като балтон е провесила празни ръкави –
обличам балтона, направен по моята мярка.
И моля се – никого в тая нощ не забравяй,
господи, слязъл на пътя с колесницата бяла.
Дай на бедняка спокойствие – до обяд да подреме,
пари на глупака – да се ядосва, когато ги харчи,
помогни на джуджето от бъчвата мед да си вземе
и да намери в театъра своето място играча;
покани на вечеря поета – напълни му писалката
и овес дай на коня му, вместо да слуша стихове,
поседни до самотника в дългото негово чакане
и кихни зарад болния с най-сладкото кихане;
избери за палача някое друго призвание,
смачкай кърлежа, който кара жената да бяга,
затегни в самолета на децата коланите
и отведи до леглото стареца, който си ляга;
дай на мъртвия нощна шапка и хубава книга,
рай направи за дървото, което на ъгъла чака…
А на мен помогни в тая нощ у дома да пристигна
и да измия, господи, нозете на моята майка.
По повод 170 годишнината от рождението на Иван Вазов, издателство „Рива“ събра в луксозна антология, отделена за първи път от социалната и патриотичната му поезия, неговата Лирика. Съставителството е дело на тазгодишния носител на Вазовата награда за цялостно творчество, поетът Борис Христов – жест на благодарност към Учителя на поколения български писатели, към ненадминатия майстор на словото и радетел на мира и доброто, към човека и мислителя – Вазов. Книгата съдържа 150 стихотворения, някои от които рядко срещани в многобройните издания, предлагани до днес, и малко познати на съвременния читател.
Източник: bulgarkamagazine.com
ARTday.bg
