Кръстьо Сарафов – жрецът на българския театър

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Ако не случиш още от първия брак, няма смисъл да се развеждаш – често философствал Кръстю Сарафов – все тая ще е!“ Обикновено го контрирали: „Ти тогава защо си се женил четири пъти?“ Отговорът бил: „Щото съм романтик.

Първата си съпруга Донка среща по пътя си към Петербург. От нея са и три от четирите му деца.

Но женските истории на Кръстю Сарафов нямали край. Втора съпруга му станала негова студентка – Ирина. После се женил два пъти за актриси.

12-годишният Кръстьо Сарафов пристига в София на магаре - 168 Часа

За ролите си полагам големи усилия и труд. Често пъти сънят ми е неспокоен. Понякога дори ставам нощно време и търся образа. Всяка нова роля за мене е родилна мъка. Но когато мъката премине, отново настъпва желание за ново раждане.“ – признава Сарафов. „Пристигнах в столицата на България, яхнал гордо едно пъргаво и упорито магаре. Бях облечен с вехти селски дрешки и фес на главата. Тогава и наум, разбира се, не ми е минавало, че ще стана артист, че ще доживея 50-годишна сценична дейност”.

Кръстьо Сарафов има щастието да работи с цяла плеяда големи български артисти. Самият той си спомня за своята група връстници и състуденти, като Сава Огнянов, Васил Кирков, Адриана Будевска и др.: „Ние се върнахме от Русия цял взвод, но стегнат взвод, под команда! Учехме се заедно, възхищавахме се един на друг, завиждахме си понякога, но всякога се защитавахме повече, отколкото братята в едно семейство… Ама как работихме! Всички работихме като побеснели. Всеки искаше да надмине другия, колкото и да се тачехме помежду си…

Сред най-впечатляващите му превъплъщения на българските сцени са: Сирано дьо Бержерак (в едноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в Молиеровите „Тартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Грибоедов). Създава запомнящи се образи в пиесите: „Женитба “ – Н. В. Гогол; „Силата на мрака“ – А. Н. Толстой; „Вуйчо Ваньо“ , „Чайка“, „Вишнева градина“ – А. П. Чехов; „Еснафи“, „На дъното“ – М. Горки; „Идиот“ – Ф. М. Достоевски; „Егор Буличов и другите“ – М. Горки; „Дамата с камелиите“ – А. Дюма-син; „Мъртвешки танц“ – А. Стриндберг; „Опечалена фамилия“ – Бр. Нушич; „Смъртта на Дантон“ – Г. Бюхнер; „В ноктите на живота“ – К. Хамсун; „Зидари“, „Змейова сватба“ – П. Ю. Тодоров; „Иванко“ – В. Друмев; „В полите на Витоша“, „Когато гръм удари“ – П. К. Яворов; „Големанов“ – Ст. Л. Костов; „Албена“-Й. Йовков; „Бащи и синове“ – Вл. Полянов и др.

Кръстьо Сарафов е председател на Съюза на артистите в България от 1924 до 1925 г., носител е на високи държавни отличия, удостоен е със званието „народен артист“. Освен на големи български сцени, той играе в малки градове и села, навсякъде, където е канен.

През 1951 г. по случай 75-годишния юбилей на Кръстьо Сарафов Държавното висше театрално училище е наречено на негово име. На 27 август 1952 г. актьорът умира в София.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Робърт Лъдлъм: Това, което човек не си спомня, не съществува за него

Робърт Лъдлъм е продал над триста милиона копия от книгите си и това го прави един от най-печелившите съвременни автори. Автор е на близо...

Александър Солженицин: Истинската мъдрост е горчива

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала...

Ти ми даваш мъдростта да казвам „ДА“

„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го...

Йосиф Бродски: Следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987...

За кирилицата с любов

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги...