За и от актьора, роден на днешния 23 април
Петър Слабаков е роден на 23 април 1923 г. в Лясковец, но сам казва, че може да е било и на 22-и. Учи в мъжката гимназия в Шумен. Когато го изключват оттам, класната му ръководителка казва: „Ти, Петре, и да побелееш, и да остарееш, умът ти няма да дойде!“. Завършва задочно икономика във Варна, но дипломата си получава чак през 2003 г., дни преди да навърши 80.
Работил е като тракторист (1946), книговодител (1948-1950) и леяр (1951-1952). Като младеж иска да замине в СССР, за да разорава целините. Гледа по съветските филми безкрайните руски полета и мечтае да седне на трактора и да оре, да оре от зори до мрак. Желанието му е толкова голямо, че във Варна се качва нелегално на кораб за Одеса, но го хващат и го свалят на брега.
През 1953 г. започва работа във Варненския театър като статист. После държи изпит и става „актьор по член 9“ според тогавашния Указ за театрите. Този член му дава право да работи като професионален актьор.
Започва от Варна и все заради този му пусти характер обикаля едва ли не всички театри в страната. През годините работи последователно в Бургас, Пловдив, „Трудов фронт“ – София, Младежкия театър, Перник, през 1966-1967-а е на щат в Киноцентъра, Военния театър, театър „София“, Сатирата…
В киното дебютира чак на 37 години. Аха, ето защо още в първия му филм зрителите го срещат с изразителните бръчки! В антифашистката драма „Дом на две улици“ (1960), той е комунист и работник в консервна фабрика, който става партизанин. Заради мъжествената му и сурова физиономия актьорът често ще бъде сниман като комунист или шумкар – „Пленено ято“, „Тютюн“, „Между релсите“, „На всеки километър“, „Черешова градина“.
Петър Слабаков почина от рак на 17 май 2009 г. „Помнете го като Шибил. Достоен. Достолепен“, каза тогава неговата снаха Ернестина Шинова.
В кадър от филма „Звезди в косите, сълзи в очите“ /1977/
Ето някои цитати от интервюта на актьора:
„Бунтар съм заради самата действителност, в която живея. Никога не съжалявам за думите и действията си. Твърдо държа на позициите си и ги отстоявам докрай с всички сили. Не трябва да се мълчи в никакъв случай.”
„Добротата е най-ценното качество, ама се оказа, че аз май не съм много добър. Много съм прям. Говоря направо в очите. И без да искам, мога да обидя човек. Понякога ми става жал и за колеги, и за други хора, които ме заобикалят.”
„Аз ще бъда в опозиция на всеки, който дойде на власт. Защото който и да е той, забравя че трябва да свърши нещо добро, да помогне на хората. Самозабравя се. Човек е егоистично същество, организмът му е пълен с мръсотии“.
„Може и да съм черноглед, но днес човек няма на какво да се усмихне. А аз обичам да се усмихвам. Едно време в Лясковец по смеха ме познаваха.”
„Аз не обичам приказки на четири очи. О, трябва да има публика, ама много публика.”
„Убеден съм вече, че човекът е най-калпавата твар, защото е дарен с мозък, а тъкмо с него може да ликвидира всичко.“
„Човек все се надява. Ако не е надеждата, той би трябвало да си тегли куршума – за какво да живее. Това е истината.”
„Никога не съм искал да се издигам докъдето и да е. Бях най-щастливият човек като тракторист./…/ Лягал съм си в угарта. Хората не знаят каква топлина излиза от земята. Разкошно. Сял съм фий. И такава права линия съм карал, като свещ. Всяко зрънце е падало на място, ходил съм да го гледам. Удоволствията на живота.”
„Като трябваше да ми правят снимка за личната карта, погледнах лицето си и казах – това не е точно. Снимайте пак. Е, защо, ми викат, пък аз отговарям – в този момент псувам управлението на държавата!”
„Единственият Бог за мен е природата. Едно време са се прекланяли пред слънцето, пред дърветата, пред бурята. Това е Богът. Ние сме нищожества.”
“Странна работа. Надхвърлих 80-те, пък акълът ми е все на 20. Истината е, че се чувствам на 30.”
ARTday.bg
