Откъс от роман без заглавие
„…Толкова е тъжен нашият човешки свят… Живеем с истини до поискване. Стоят си във въздуха, в умовете ни, в сърцата ни и чакат някой да поиска да ги узнае. Потопени сме в лъжи и тайни – такава е предпочитаната реалност за повечето от нас. Това е голямата болест на човешкия свят. Ние всички сме болни от лъжи и тайни, взимаме грешни решения от лъжи и тайни, изречени и затаени от друг или от нас самите, нараняваме се с лъжи и тайни, дори проявяваме безразсъдната глупост да преценяваме според малките си човешки мерки кой може да понесе истината и кой – не, гордеем се с премълчаването, което е ни повече, ни по-малко отлагане на истината… А това всъщност е отново лъжа. Странно е… Малкият човек искрено вярва, че е по-голям от истината. Не мисля, че Бог ни е направил толкова глупаво самонадеяни. Просто ни е дал избор – да поискаме да познаем истината или не, да живеем в нея или не. Която и да било истина – за Него, за другия, за света. И затова в света на истините до поискване точно истината е тази, която си дължим най-много.“
Мария Лалева, откъс от романа без заглавие
ARTday.bg
