Бялата прелест в три български стихотворения
Изпращаме последния ден на ноември. Случайно или не, само часове преди да махнем още един лист от календара, снегът заваля. Белотата, която покрива оголените корони на дърветата, и напомня, че е неизменна част от красотата на живота. Природата следва своя ход. С декември Коледа става все по-възможно, затова вече е време да запалим празничните светлини. Какъв по-добър фон от натрупалия сняг навън!
Представяме ви три български стихотворения за белоснежната прелест:
OCTOBER LIGHT
От Маргарита Петкова
Така зашемети ни есента,
така до кост и мозък в нас проникна,
че даже в сънищата – листопад
чертае нежно своите извивки.
Навсякъде листа, листа, листа –
жълтеят, червенеят, кафенеят…
Затрупана е моята врата
и вече няма как да вляза в нея.
Затрупан е отдавна твоят праг –
не виждаш смисъл там да се завръщаш.
Бакър и злато, нежен злак и зрак
отвсякъде ни галят и прегръщат.
Подобно лист е моята ръка
на рамото ти силно и високо
и сякаш цял живот стоим така –
еднакво рижи и зеленооки.
Като за първи и последен път –
с броени дни, откраднати за спомен.
Знам – някой ден ще завали снегът.
Но ние ще останем във октомври.
ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ ЗА СНЯГ
От Стефан Цанев
Душата ми плаче за сняг,
за бяло, за чисто душата ми плаче.
Видях много земи, много свят,
видях герои, видях палачи…
Душата ми плаче за сняг.
Доста живях, колко остава?
Чака ме моя бряг:
ругатни или слава – нямам представа…
Душата ми плаче за сняг –
чиста следа в снега да оставя.
СНЕГЪТ Е ОБЕЩАНИЕ ЗА ДОМ
От Добромир Банев
Снегът е извинение за дъжд,
несбъднал ласки в шарената есен.
Дърветата прегърна наведнъж,
нашепвайки най-зимната си песен.
Снегът е обещание за дом,
където остаряваме по двама,
унесени сезон подир сезон…
По-хубава от тази песен
нямам.