Декември е щастие, което очаква да бъде осъзнато

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев навръх първия ден от последния месец за годината

Декември е месецът, в който всеки от нас си припомня радостта от живота. Обръщаме взор към бъдещето, защото надеждата дава оптимизъм. Припознаваме се в светещите витрини, които напомнят семеен уют от минало, каквото няма повече да се повтори.

Декември е щастие, което очаква да бъде осъзнато.

Няма повторение във възторга. Умението ни да зачеркваме думи, събития, хора и дати отваря възможност да напишем чисто новата си приказка. В нея тези, които са ни обидили, ще бъдат по-добри, а тъгата, която сме преживели, ще отстъпи пред усмихнатия ритъм на коледна песничка от музикална кутия. С категоричността на критик ще изхвърлим непотребните листове, върху които сме започнали да разказваме собствените си истории, за да ги завършим от позицията на опита и на опрощението.        

Декември е вдъхновяващ.

Ако не можем да избягаме от посредствеността, нека не бягаме от доказаните си приятелства. Ако имаме късмета да изпитваме любов, нека съмненията завинаги си останат в отминалия наскоро ноември. Предколедно всичко започва да си идва на мястото и в това не може да имаме никакво съмнение. Почти непосилно е да останем верни на себе си в свят, където пошлото преобладава, но именно приказките, които започваме да пишем на чисто, ще ни накарат поне за известно време да забравим кошчето за боклук.

Декември е месецът, в който скуката се откъсва като ледена висулка, за да разбие на стотици парчета в краката ни. Забавно като в детска игра, ние стъпваме по тях, а те скърцат едва-едва под звуците на мелодията от музикалната кутия. Има и балерина, която танцува. Танцуваме и ние с натежали от зимните обувки крака, защото в приказките за подобна грация ограничения няма.

Декември е време, което не познава егоизма.

Разминаваме се с хора, които също пишат приказки и прилежно изхвърлят своите стари истории в собствените си кошчета за боклук. Ние всички сме братя по съдба, която ни обрича на живот, независимо от нашите желания и стремежи.

Раните болят еднакво, любовта дава криле на всички ни. И това ще бъде първото изречение, което ще напиша, когато се събудя сутринта.

Добромир Банев

Снимка: Ивелина Чолакова

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Не ни учат как да обичаме

„Има само една трудност в това да бъдеш мъж. Не ни учат как да обичаме. Когато една жена ни обича, това ни сломява и...

Гледаме „Да обичаш на инат“ по БНТ в памет на Николай Волев

Режисьорът Николай Волев, създал култови български филми като  "Господин за един ден" и "Да обичаш на инат", почина при инцидент на 78 години. Българската национална...

Българско кино: „А сега накъде?“ е филм за тържеството на любовта

На днешния ден през далечната 1988 година е премиерата на филма "А сега накъде?". Режисьор е знаменитият Рангел Вълчанов. В ролите: Албена Ставрева, Ани Вълчанова,...

Артър Милър: Предателството е единствената истина, която остава до края

Той остава в историята на театъра с пиеси като „Всички мои синове”, „Смъртта на търговския пътник” и „Поглед от моста”. Носител е на „Пулицър”...

Пет дни си спомняме за писателя дипломат Ромен Гари

"Моето странстване по света е преследване на Романа на многопластовия живот." - Ромен Гари Ромен Гари е един от големите френски писатели на XX век. Роден е...