Писателят-журналист в специално интервю за ARTday.bg
Иво Тодоров е поет, писател, журналист, а понастоящем и продуцент на предаването „Пресечна точка“ по NOVA. Винаги енергичен, винаги вдъхновен от самия живот, той не спира да изненадва аудиторията с творческите си инициативи. Последните са собствено онлайн Broken Heart Radio и блогът за пътуване Zavedime.net
Неговото Радио за разбити сърца си поставя за цел да покаже съвременната българска литература по един различен начин – като стрийм с гласовете на авторите, които четат своите стихове. Там поезията се редува с българска музика и единствено романтиката владее душите на слушателите.
Ето какво споделя за новите си начинания Иво Тодоров пред читателите на ARTday:
Какво е усещането да си зад микрофона, когато си водещ в собствено онлайн радио?
Същото като в ефирното радио. Над 20 години съм водил различни предавания в частни радиостанции и в БНР. Но при традиционното радиоизлъчване не знаеш кой те слуша. При онлайн стрийм във всеки един момент виждаш колко човека са натиснали Play. А и през социалните мрежи връзката водещ/четец – аудитория е много директна.
Как подбираш авторите и музиката за всяко предаване?
Идеята на този интернет радиопроект е в него да звучи съвременна българска литература. Да чуваме самите автори, които четат свои произведения – най-вече стихове, понеже са по-кратки като форма. Освен това пускам интервюта с автори и музиканти. Всъщност, всичко е много лесно, стига да имаш желанието и да знаеш някои технологични детайли. В днешно време на почти всеки смартфон може да се прави запис при разговор. Така правя интервютата. После бързо със звукообработваща програма ги монтирам, но гледам почти нищо да не режа, само оформям цялостното звучене. И само след минути мога да кача трака в интернет радиото и той да е вече On Air.
Освен журналист, ти самият си поет. Как възприемаш отстрани собствените си произведения, когато са прочетени от друг?
Както стана дума, смятам се за доста технологичен човек. А и в днешно време нищо вече не е в чист вид, както преди години, заради тоталното навлизане на интернет в живота ни. Традиционните медии днес съществуват в различни кросформи. И според мен, същото важи и за литературата. Литературата днес не е само текст на хартия, оформен в книга. Литературата може да бъде слушана – с гласа на автора (което е идеята на Broken Heart Radio) или от друг четец. Или дори да бъде гледана. Затова през 2015 г. направих моя проект на видеокнига „How 2 Break a Heart in 7 Days” и в него на DVD събрах видеоклиповете на 10 мои стихотворения, като проектът е двуезичен – на български и на английски. На български чета аз, на английски – моят приятел актьорът Красимир Дамянов (едно от учениците бунтари в култовия филм „Вчера”). Той от години живее в Лондон. Според мен – стиховете особено, най-добре се четат от самия автор. Но и интерпретацията на други четци също е интересна .
В коя част от аудиторията разпознаваш своите слушатели?
Противно на някои мои очаквания отпреди години, хората и днес се интересуват от литература и в частност – от поезия. Още през 2008-ма създадох моя блог за литература – ivotodorov.blogspot.com и до днес се изненадвам колко много хора влизат там и четат. Интернет и социалните мрежи ни дават възможност да имаме много повече читатели, отколкото ако продадем определено количество хартиени копия на книги.
Страстта към пътуването ли те накара да създадеш блога Zavedime.net?
Да, така е. Но това е блог не само за пътуване, а изобщо за свободното време и за различни културни събития. Има доста неща, които искам да развия в него, като идеята ми е да има не само текстове и снимки, а и повече видео. В него също съм вградил плейъра на Broken Heart Radio – така че и аз правя кроссътрудничество на различните платформи, които менажирам в интернет.
Коя дестинация би избрал за себе си без никакво колебание?
Лондон, разбира се. Но сега е доста трудно с пандемията и различните ограничения. Надявам се 2022 година да ни донесе отново свободата да пътуваме.
Ако трябва да изброиш свои любими думи, кои са първите три от тях и защо?
СЪРЦЕ, ЛЮБОВ и РАЗУМ. Защото без пулсирането на сърцето няма живот. Защото без емоцията на любовта, която кара сърцето още по-силно да бие, никога няма да сме щастливи. И защото ако нямаме разума да обмисляме действията си, няма да сме хора.
Димитър Янков
Заглавна снимка: Иван Шишиев
ARTday.bg
