Стихотворение от Ирина Канушева
***
Мъглата напълни търбуха си,
натъпка дървета, комини и къщи,
няма как да останем същите
в зимната нощ
като старец намръщена.
В най-тъмното, далеч от лампите,
вятър подмята омагьосана книга.
Магиите обожават драми.
На екс или нищо.
(Мъглата се вдига.)
Ирина Канушева
ARTday.bg