Добромир Банев за скръбта на едно поколение
Като дете имах огромен черно-бял плакат на Ленън. Лицето му почти се сливаше с тъмния фон, докато кръглите му очила изпъкваха в бяло – сякаш искаха да ми покажат, че зад тях се крие онзи непознат, примамлив свят, където всички са свободни и имат възможността да правят нещата, които обичат. Мечтаех с „Вечните ягодови поляни“, а „Imagine“ е песен, която в голяма степен промени собствения ми живот.
Събирахме се с приятели и нищехме смисъла на всичко, докато плочите на „Бийтълс“ бавно се въртяха на своите 33 оборота. По някакъв странен начин вярвахме, че и над нас небето ще просветне, че слънцето ще озари улицата, на която растяхме с безгрижието, доколкото бе възможно да бъдем безгрижни в онези времена…
На днешния 8 декември през далечната 1980 година млад мъж спира Ленън на улицата пред жилището му в Ню Йорк, за да му поиска автограф. Само няколко часа по-късно същият непознат стреля пет пъти срещу Джон. Великият бийтълс губи живота си на път за болницата и това хвърля цяло едно поколение в ужас и скръб.
Името на убиеца, за съжаление, ще остане известно точно толкова дълго, колкото дълго помним Джон Ленън. Няма да го назова умишлено. Не бих му отдал подобна чест, въпреки че от десетилетие не спира да се разкайва за стореното и да моли за снизхождение.
На убиец трудно можеш да дадеш прошка.
И сега е достатъчно да затворя очи, за да си представя отново светът такъв, какъвто го виждаше Джон иззад белите кръгли очила на плаката вкъщи, за да си представя отново, че „всички хора живеят с днешния си ден…“ Защото „Imagine“ е неизменна част от виниловата плоча на живота ми. Така и ще бъде.
Снимка: Ивелина Чолакова
ARTday.bg
