Цветана Манева и Теодора Духовникова в хотела на тъгата

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Първата премиера на Народния театър за 2022 г. е с пиесата на Яна Борисова „Тъгата на кралиците“, режисьор е Стилиян Петров

Казват, че душата на човека е като хотел – понякога собственикът е един през целия ти живот, а друг път се сменят по няколко. Може да се случи така, че някой да „резервира“ сърцето ти, пристигайки в безименна и безлунна нощ, за да остане, или да си тръгне на сутринта, оставяйки мръсни отпечатъци, разбити стени и откраднати спомени…

Един такъв „одушевен“ хотел, вместилище на техните необикновени истории, но и на десетки други биографии, събития и съдби, ще срещне две изключителни актриси на сцената на Народния театър в новата пиеса „ТЪГАТА НА КРАЛИЦИТЕ“ – Цветана МАНЕВА И Теодора ДУХОВНИКОВА.

„Тъгата на кралиците“ от Яна Борисова, чиято премиера се очаква на 9 и 10 март 2022 г. на Камерна сцена, ще открие не само сценичния живот на 2022 година в Народния театър, но ще продължи и своеобразния български сезон на театъра.

Режисьор на спектакъла, чиито репетиции започнаха вчера, е Стилиян ПЕТРОВ, който преди години постави пиесата на Израел Хоровиц „Моята прекрасна лейди“.

В новата си пиеса Яна Борисова продължава да следва разпознаваемата си творческа линия и да разгръща драматургичния си свят, в който „Тихи, невидими хора“ разговарят с „Господин Нощ“ и от взаимопроникващото им общуване ни става „Приятно страшно“ и вълнуващо. Срещата на „кралиците“ Теодора Духовникова и Цветана Манева е в хотела, който диша заедно с диханията на героините и музиката на Лима, пианист, дал обет за мълчание след непосилието да понесе едно нещастие (Милен Кукошаров).

Пиесата говори на красив, странен и поетичен език за стоицизма, екзистенциалната тъга и търпеливия път на човеците един към друг, разказва „невъзможните раздели“, но без сантимент и мелодрама. Героините на Цветана Манева и Теодора Духовникова са едновременно завършени в своята художественост образи, но и автентични героини, жени, които се досягат до болезнената същност на съвременния човек. Сценографията и костюмите са на Никола Тороманов, музиката – на Милен Кукошаров. Драматург е Мирела Иванова, помощник-режисьор – Ирина Иванова, а фотограф – Божидар Марков.

Снимки: Божидар Марков и личен архив Теодора Духовникова

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...

Антон Радичев, всеотдайният рицар на театъра и киното

Днес празнуваме рождения ден на един от най-обичаните, колоритни и всеотдайни рицари на българската сцена и екран – неподражаемия Антон Радичев. Човекът, чийто глас,...

Изабела Роселини получи наградата за изключителен принос към киното

Седемдесет и деветият Международен филмов фестивал в Локарно беше открит в сряда вечерта със световната премиера на френско-белгийско-шведската драма Les yeux verts („Зелените очи“),...

Мандрица, единственото албанско село в България

Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, община Ивайловград, е единственото албанско село в България. То се намира на около 20 километра южно...