За и от великолепния Съмърсет Моъм
Уилям Съмърсет Моъм е роден на 25 януари 1874 г. в Париж, Франция. Баща му е юрист в английското посолство в Париж. Остава сирак на десетгодишна възраст, след като майка му умира от туберкулоза, а две години по-късно баща му умира от рак. Заминава да живее в Англия при чичо си, който е свещеник в малък град. Учи в Кралското училище в Кентърбъри. По това време започва да заеква. На 16-годишна възраст Моъм отказва да продължи обучението си в Кралското училище, защото иска да учи литература и чичо му го изпраща в Хайделберг, Германия. Там следва литература, философия и немски език в университета. Именно там Моъм започва да пише тайно разкази. На 18-годишна възраст се завръща в Англия по настояване на чичо си, за да учи медицина, но посещава медицинското училище на лондонската болница Св. Томас без желание. След пет години се дипломира, но не работи като лекар, а се отдава изцяло на писането.
Отначало публикува кратки разкази и още 23-годишен публикува първия си роман „Лайза от Ламбет“. През следващите години пише предимно пиеси, като четири от тях се играят в Лондон с голям успех. През 1915 г. публикува автобиографичния роман Души в окови. По време на Първата световна война е английски шпионин в Швейцария. През 1928 г. Моъм купува резиденция на Френската ривиера, нарича я вила „Мореск“ и живее там до края на живота си. В нея гостуват известни личности като Уинстън Чърчил, Хърбърт Уелс и Ноел Коуард.
Две жени остават трайни следи в живота на Моъм. Едната е Етелуин Джоунс, известна като Сю Джоунс, бляскава дъщеря на известен драматург, тя е начинаеща актриса, току-що разведена. По-късно, когато тя играе в Чикаго, Моъм ѝ прави предложение, но тя му отказва. Оказва се, че е бременна от друг и скоро след това се жени за сина на шестия граф Антрим. Жената, с която Моъм сключва брак, е Сири Барнардо Уелкъм, на 22 години, преди това съпруга на 48-годишния Хенри Уелкъм, американски фармацевтичен магнат. През 1911 г. Моъм среща Сири, през 1913 г. тя става негова любовница и му ражда дъщеря — Елизабет. След скандалния развод на Сири двамата се женят на 26 май 1917 г. Бракът им обаче не е щастлив и те се развеждат през 1929 г. Сири изживява дълбоко своята болка.
Любовният живот на Моъм преминава под знака на бисексуалността. Голямата любов на писателя е Джералд Хакстън. Запознават се през Първата световна война във Франция. Джералд е роден в Сан Франциско, но е отрасъл в Англия. Заживяват заедно на Ривиерата, като Джералд го съпровожда по време на пътешествията и играе ролята на секретар и компаньон. След смъртта му Моъм има нов компаньон — Алън Сърл. През 1962 г. дъщеря му Елизабет иска да го обяви за невменяем. Моъм се отрича от нея официално и осиновява Сърл, но съдът в Ница обезсилва осиновяването и Елизабет получава правата на наследница. През 1965 г. Моъм умира на 91 години от старост.
Цитати:
„…Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.“
„Винаги ме е удивявало защо хората се стремят толкова към запознанство със знаменити личности. Престижът, който завоювате, след като съобщите на своите приятели, че познавате някои известни личности, доказва единствено това, че самият вие сте твърде маловажен.“
„Има три правила за писането на романи. За съжаление никой не ги знае.“
„Любовта умира. Най-великата трагедия на живота не е в това, че загиват хора, а в това, че те спират да обичат.“
„Не знаеше какъв дълъг, каменист и виещ се край пропасти път трябва да измине навлизащият в живота, докато приеме реалността. Илюзия е, че младостта е щастлива, илюзия на онези, които са я загубили; младите страдат от безброй лъжливи представи, които са им били внушени, и всеки път, щом се докоснат до истината, тя ги наранява. Като че са жертви на заговор, защото книгите, които им се дават да четат – минали през подбор и затова пълни с идеализирани представи, както и нещата, които чуват от по-възрастните – хора, гледащи назад към миналото през розовата мъгла на забравата – ги подготвят за един недействителен живот. Те трябва сами да открият, че всичко прочетено и чуто е лъжа, лъжа и само лъжа, и всяко откритие е още един гвоздей, забиван в тялото им, разпънато на кръста на живота. Но странно – всеки преживява това горчиво разочарование, а после на свой ред допринася за изграждането на илюзии, несъзнателно тласкан от непреодолима вътрешна сила.“
„Не ме интересува дали хората споделят моите мисли. Разбира се, смятам себе си за прав (иначе не бих разсъждавал по този начин), а другите за криви – но това, че са такива, изобщо не ме трогва. Не съм се вълнувал особено, когато съм откривал, че някое мое мнение се различава от това на мнозинството. До известна степен имам доверие в своя инстинкт.“
„Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава.“
„Следвай наклонностите си, без да забравяш, че зад ъгъла стои полицай.“
„Смелите думи, които изглеждат толкова нови на този, който ги произнася, са били изговаряни вече стотици пъти, и то с почти същата интонация.“
„Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш.“
„…Човек не действа по определен начин, защото мисли по определен начин, а по-скоро мисли по определен начин, защото е създаден такъв. И истината няма нищо общо с това. Няма истина. Всеки е философ сам за себе си.“
„Човек не си отива веднага след като направи завещанието си, то е предохранителна мярка. Привеждането на всички дела в порядък е чудесна подготовка за преживяване остатъка от живота без тревога за бъдещето.“
„В любовта винаги единият обича повече, а другият позволява да бъде обичан повече.“
„Ако любовта е илюзия, близкото съжителство с другия изостря нетърпимостта и непоносимостта към него.“
„Можеш да обичаш една жена много силно и все пак да не мечтаеш да изживееш целия си живот с нея.“
ARTday.bg
