Режисьорът се ражда на днешния ден преди 90 години
Методи Андонов е роден на 16.03.1932 г. в Калище, Пернишко. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955. Работил е като режисьор в Бургаския театър, където е бил и директор. Безспорни са обаче заслугите му за най-добрите години на Сатиричния театър, в който започва работа през 1959 година. Именно Методи Андонов завежда на театралната сцена големия ни автор Йордан Радичков, „тъй както едно дете се хваща за ръка и се въвежда в църквата, за да му бъдат показани нейните тайни, нейните светци, както и рая и ада й” , по думите на самия писател.
Методи Андонов
Андонов поставя първата му пиеса, „Суматоха”: „Мисля, че точната или по-вярна дума е „свещенодействаха”, а не работеха, защото тези актьори, възпламенявани и водени от Методи Андонов, наистина свещенодействаха”, добавя Радичков. На комедийната ни сцена режисьорът е поставял „Предложение. Сватба. Юбилей” от Антон Павлович Чехов, „Чичовци”, „Михаил Мишкоед”, „Смъртта на Тарелкин”, „Ревизор”, „Мистерия Буф”, „Старчето и стрелата” и много други.
През 1967 г. получава званието заслужил артист. Става и преподавател по режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Апостол Карамитев и Доротея Тончева в кадъл от „Бялата стая“
През 1968 с първия си игрален филм „Бялата стая” Методи Андонов печели голямата награда „Златна роза” във Варна и първа награда на кинофестивала в Делхи. „Бялата стая” е пронизано от тъга повествование за несправедливостите на живота и това, което не сме успели да свършим. Героят (Апостол Карамитев в една от най-силните си роли) умира в този момент, когато трудът на живота му, книгата, най-накрая получава разрешение за публикация.
През 1971 и 1973 Андонов екранизира две произведения на Богомил Райнов – „Няма нищо по-хубаво от лошото време” и „Голямата скука”. Междувременно заснема и филма, с който завинаги ще остане в златния фонд не само на българското, но и на европейското кино – „Козият рог” (1971), с Катя Паскалева и Антон Горчев. Андонов превръща разказа на Николай Хайтов в епична драма. Действието се развива по време на турското робство и е едно от най-ярките свидетелства, че в началото на 70-те години българското кино вече е достигнало високо професионално ниво. Филмът печели награди от кинофестивалите във Варна, Карлови Вари, Чикаго и Сантарен (Португалия).
Кадър от „Козият рог“
На фестивала в Карлови Вари преди 34 години Методи Андонов получава наградата на критиката за „Козият рог”, който и до днес се смята за най-добрия български игрален филм на всички времена. “Козият рог” е всепризнатият връх в творчеството на Димо Коларов. Той е операторът и на четирите филма на Методи Андонов, но тук стига до виртуозност на черно-бялото изображение. Участници във филма твърдят, че по времето на снимките оператор и режисьор просто били като слети – едно тяло с две глави, които се допълват в идеите.
По-късно с неподражаемия си хумор Димо Коларов разказвал, че всъщност филмът е заснет много лесно, тъй като през деня пада яка работа, но нощите са пълни с веселба. Сутрин Методи Андонов се вглеждал в зениците на актьорите и така познава кой е злоупотребил с алкохола и го пращал да се освежи в планинския вир на близката река.
“Козият рог” е заснет за около месец и само за 156 хиляди лева – уникално малка сума дори за онези времена. Почти всички снимки са правени в метоха до Рилския манастир и кошарите около него. Екипът е толкова завладян от творческата магия, умело дирижирана от Методи Андонов, че всичко става сякаш на един дъх.
През 1972 г. “Козият рог” е един от осемте чуждестранни филма, номинирани за “Оскар”. От селекционната комисия в САЩ изпращат писмо с молба за копие, което да отговаря на съответни технически параметри, за да бъде излъчено пред главното жури. В България обаче не изработват такова копие.
Методи Андонов умира внезапно на 12.04.1974 г.
Заглавна снимка: Катя Паскалева и Антон Горчев в кадър от ККозият рог“
ARTday.bg
