Любовта и трагедията за невъзможното ѝ споделяне в книга на Пруст

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Подбрани пасажи по темата в „По следите на изгубеното време“

„По следите на изгубеното време“ е преломна книга, която носи редица белези на класическия роман и същевременно поставя жалоните на модерната литература. В нея се говори за любовта, и най-вече за трагедията от невъзможното ѝ споделяне; за обществото, и най-вече за комедията на светския живот; но това, което обединява различните ѝ нишки и ги повежда в една посока, е темата за творчеството и неговата същност. Настоящото издание представлява подборка на пасажите от книгата, посветени на тази тема.

Още в първите страници на романа героят изпитва смътното усещане, че дълбоко в нещата се таи невидима реалност, която трябва да бъде разбулена. Многобройните душевни и интелектуални перипетии, през които преминава, му помагат да осъзнае, че единственото средство за осветляването ѝ се състои в творческия акт. Пътят към съзряването на героя като писател се откроява най-ясно в пасажите, посветени на изкуството и литературата, представени в този сборник.

Говорейки за театър, литература, живопис и музика, разказвачът постепенно оформя разбирането си за същността на творчеството, и по-конкретно за есенцията на писателското изкуство. В последните страници на „По следите“, той излага естетическото си кредо, според което задачата на писателя е да преведе съдържанието на книгата, която вече е написана в него, да претвори изгубеното време. В този смисъл, най-ценният материал на творбата е сливането на минал и настоящ момент, благодарение на някое общо усещане, като например вкусът на мадлената потопена в билков чай или залитането по неравни павета. Осветляването на връзките между тези два момента и на световете, които те носят със себе си, става с помощта на метафората, която най-често приема формата на разгърнато сравнение.

Във финалния пасаж на „По следите“, който мнозина наричат „теоретичен“, разказвачът парадоксално заявява, че „творба, в която има теории, прилича на предмет, върху който сме оставили цената“. Това ни кара да си зададем въпроса дали романът, който четем е този, чието оформяне проследяваме докато го четем, или краят е отворен и писането на бленуваната книга тепърва предстои. Така или иначе, „По следите“ е незавършено произведение. Първоначално замислено като трилогия, то не спира да се разклонява, а страниците му да се множат. Някои пасажи остават некоригирани, а думата „край“, написана от Пруст няколко месеца преди смъртта му, е по-скоро символичен акт отколкото реален завършек.

Публикуван между 1913 и 1927 година в седем тома, три от които излезли посмъртно, романът е преиздаван многократно, като днес за най-достоверно се счита второто му издание в престижната поредица „Библиотека на Плеядата“. Преведен е на над трийсет езика, а в някои страни съществуват два цялостни превода, предприети в различни епохи. Българската публика разполага със седемте тома на произведението, като отделни негови части имат повече от една версия. Настоящият превод на избрани откъси се вписва в неизчерпаемото преоткриване на един от най-емблематичните романи на 20-ти век.

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Той е мой

“Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те...

Вдъхновено от античния град Хераклея Синтика

Ако обичате да четете литературни сюжети, вдъхновени от античността, но вълнуващи днес заради непреходността на любовта и вечната борба между доброто и злото в...

Шарлот Бронте: Несподеленото щастие няма вкус

Шарлот Бронте е сестра на Емили и Ан, които също са писали. Най-известната ѝ творба е „Джейн Еър” и затова се прави грешният извод,...

Антъни Куин – страст до последно

Има филми, които не можеш да пропуснеш, независимо за кой път попадаш на тях от малкия екран. Има актьори, които променят светогледа ни, а...

Сократ: Наслаждавайте се на себе си!

Сократ е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция. Чрез проучвания и задаване на въпроси той създава нов клон на философията,...