Люси с червената палатка

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Открих за себе си комедиен талант, пише театроведът Ирина Канушева

Ако скоро не сте гледали спектакъл, който с лекота да ви разведри, да ви разсмее и да ви оправи настроението – вижте „Джими с бялата фланелка“, моноспектакъл на Людмила Сланева в Сатиричния театър. Текстът е неин, режисурата – на Емил Бонев. Няма да си загубите времето, ще разпознаете себе си и своите малки и големи „драми“ в едночасовото представление. Всички фобии, любовни несгоди и стремежи, цялата лудост на битието ни е събрана в този спектакъл без претенции, но с много топлота и искреност.

Актрисата успява да ни увлече в своите мечти и спомени – смешни, на моменти гротескни, но откровени, в които хлътваме по детски доверчиво. Започва като роуд муви, с хиляди перипетии по пътя, но с непреодолимия стремеж на героинята към срещата с любимия. В тази роля Людмила Сланева съчетава в едно всичките си таланти – на певица, текстописец, музикант, актриса… Овладява сцената с помощта на една китара, един китарист – Ташо Колев от Jeremy?, чифт обувки с висок ток, плюшен заек и …. червената палатка. Разпъването на палатката от жена, която за първи път е изправена пред подобно изпитание е един от върховете в спектакъла. Увлечена, публиката в малката зала е на ръба да се втурне да помага. Е, ограничава се само с вербална помощ, която напълно ни вкарва в историята. Цялата визия на сцената – крехката жена, дискретното присъствие на китариста, едрите планове на актрисата на екрана зад нея, създават атмосфера, от която не ти се ще да излезеш. Режисьорът е изпипал впечатляващо детайлите. И когато неусетно изтекат 75-те минути на представлението, си казваш – „Искам пак! Ще дойда още веднъж!“. Защото ти се иска да чуеш още, да научиш повече и да се смееш от сърце на щуротиите, които всички имаме в живота си. Майсторство е да можеш да ги погледнеш през правилната призма, през „смешните“ очи. Както светлината от прожектора може да минава през различни на цвят филтри и да създава различни настроения, така и погледът към мечтите и терзанията ни може да бъде пречупен през различни емоционални филтри. Людмила Сланева не се страхува да се разкрие, и го поднася със смях – и страха, и тъгата, и досадата. Като се фокусира върху малките житейски несръчности и хиперболизирането на ежедневни дребни случки актрисата създава един облак от добро настроение в залата. Затова спектакълът може да се гледа повече от веднъж с увеличаващо се удоволствие.

Открих за себе си един комедиен талант. И очаквам още истории. Е, може и да не са за Джими с бялата фланелка. Може да са просто случките на Людмила Сланева.

 Ирина Канушева

На заглавната снимка: Людмила Сланева

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Робърт Лъдлъм: Това, което човек не си спомня, не съществува за него

Робърт Лъдлъм е продал над триста милиона копия от книгите си и това го прави един от най-печелившите съвременни автори. Автор е на близо...

Александър Солженицин: Истинската мъдрост е горчива

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала...

Ти ми даваш мъдростта да казвам „ДА“

„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го...

Йосиф Бродски: Следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987...

За кирилицата с любов

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги...